Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Според тази скорошна публикация за Братството Сониер всъщност не е бил съвсем наясно каква тайна пази, докато през март 1915 г. Буде не я споделя в предсмъртния си час. Според същата публикация Мари Дьонарно, икономката на Сониер, е била човек на Буде и той е предавал чрез нея нарежданията си за Сониер. Пак чрез Дьонарно е пращал парите. Най-малкото повечето пари, защото според мълвата в периода 1885–1901 г. Буде брои 7 655 250 франка на епископа на Каркасон, който на свои разноски праща Сониер да занесе свитъците в Париж. Епископът, изглежда, също работи за Буде. Наистина парадоксална ситуация: епископът на една доста важна област да е платен служител на нищо и никакъв свещеник от затънтена енория! А самият енорийски свещеник? За кого е работел той? Чии интереси е отстоявал? Какво му е давало властта да ползва услугите на своя началник в църковната йерархия и да разчита на мълчанието му? И кой му е осигурявал огромните суми, които Буде харчи така щедро? Отговорът на тези въпроси не е еднозначен. Но той все пак се подразбира: Братството на монасите от Сион.

Има още едно излязло наскоро издание, хвърлящо допълнителна светлина по темата — подобно на другите публикации, появили се в последно време, и то, изглежда, се основава на информация „за вътрешно ползване“. Става дума за излязлото през 1979 г. „Съкровище на Златния триъгълник“ на Жан-Люк Шомьой. Според автора някои духовници, свързани със загадката на Рен Льошато: Сониер, Буде, вероятно Офе и чичо му в „Св. Сюлпис“, епископът на Каркасон, са поддържали отношения с една от масонските ложи на Шотландския ритуал. Шомьой изтъква, че Шотландският ритуал се отличава от другите масонски ложи по това, че е „християнски и в него членуват аристократи, привърженици на херметиците“. Накратко, за разлика от другите ритуали на франкмасонството той не се състои главно от свободомислещи атеисти. Обратното, членовете му явно са дълбоко религиозни, убедени са в свещената обществена и политическа йерархия, в божествения ред, в божествения промисъл, на който е подчинено всичко в света. Пак според Шомьой по-високите степени в тази масонска ложа се явяват низши степени в Братството от Сион170.

Вече се бяхме натъквали на масонска ложа, каквато описва Шомьой. Неговото описание се покрива напълно на първоначалния Шотландски ритуал, въведен от Чарлс Ратклиф и съратниците му. И масонската ложа на Ратклиф, и франкмасонството, описвано от Шомьой, са отворени — въпреки анатемата на папата, — за католици, били те якобитите от XVIII в. или френските свещеници от XIX в. И в двата случая Ватиканът се обявява, и то ожесточено, срещу подобно членство. Въпреки това членовете на въпросната масонска ложа не само продължават упорито да се смятат за християни и католици. Нещо повече, според историческите сведения вярата им става още по-силна и вдъхновена и те гледат на себе си като на по християни и от папата.