100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

В 391 г. става помощник на архиепископа на Хипо. Пет години по-късно той умира и четирийсет и две годишният Августин е вече новият архиепископ на Хипо. До края на живота си остава на тази длъжност.

Макар Хипо да не е важен средищен град, Августиновите качества са толкова очебийни, че той скоро става един от най-уважаваните църковни първенци. Въпреки че е слаботелесен, с помощта на бързописци Августин успява да състави много религиозни съчинения. До нас са достигнали около 500 от неговите проповеди и над 200 от писмата му. От книгите му най-известни и силни са „Град Божи“ и „Изповеди“. Втората, едно от най-прочутите жития, писани някога, е съставяна, когато Августин е бил между четирийсет и петдесет години.

Много от писмата и проповедите му са посветени и отхвърлят схващанията на манихейците, донатистите (отцепническа християнска секта) и пелагианството (още една еретична християнска групировка). Диспутът с пелагианците съдържа съществена част от верските възгледи на Августин. Пелагий е английски монах, пристигнал в Рим около 400 г. Там той излага няколко интересни богословски схващания. Всеки от нас, казва Пелагий, е лишен от първородния грях, така че сме свободни да избираме между добро и зло. Чрез праведен живот и добри дела всеки може да постигне избавление.

Влиянието на Свети Августин е донякъде причина възгледите на Пелагий да бъдат обявени за еретични, а самият Пелагий (който вече няма право да влиза в Рим) да бъде отлъчен от църквата. Според Августин всички хора са опетнени от Адамовия грях. Те не са в състояние да постигнат избавление само със собствени усилия и добри дела. За това е нужна Божията милост. Подобни възгледи са излагани и преди; но Августин ги разширява и с проповедите си укрепва християнската позиция по тези въпроси, която по-късно става неизменна.

Августин застъпва гледището, че Бог вече знае кои ще получат спасение и кои не, следователно някои са предопределени да бъдат спасени. Тази идея оказва влияние върху някои по-късни богослови като Свети Тома Аквински и Жан Калвин.

Може би по-важно дори от доктрината за предопределението е отношението на Августин към половия живот. Когато приема християнството, Августин намира за необходимо да отрече половия живот. (Веднъж той пише: „Нищо не бива да се избягва повече от половите връзки.“) Но личната му борба и възгледите му на тази тема намират по-подробно обяснение в неговите „Изповеди“. Поради големия авторитет на Августин изразените в тази книга становища упражняват голямо влияние върху средновековните разбирания за половия живот. В съчиненията си Августин свързва в едно понятието за първородния грях и половия нагон. По времето на Августин Римската империя върви бързо към упадък. В 410 г. Рим е опустошен от вестготите, предвождани от Аларих. Естествено, останалите в империята езичници твърдят, че по този начин римляните са наказани, задето са се отрекли от древните си богове и са приели християнството. Най-прочутото произведение на Свети Августин — „Град Божи“, е в известен смисъл защита на християнството от подобни обвинения. Но тази книга е и цяла философия на историята, която ще окаже значително влияние върху по-късните събития в Европа. Августин застъпва гледището, че Римската империя няма онова голямо значение, което й се приписва; че такова значение няма нито Рим, нито който и да било земен град. Според него много по-важно е изграждането на „небесния град“ — с други думи, духовният напредък на човечеството. Двигателната сила на този напредък, естествено, е Църквата. („Няма избавление извън Църквата.“) От това следва, че императорите, били те езичници, християни или варвари, съвсем нямат онова значение, което папата и църквата имат.