Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Щях да… — Ив се предаде, остави чашата и притисна клепачите си. — Щях да прекратя делото.
— Тогава го направи.
— Това не зависи от мен.
— С удоволствие ще обсъдя въпроса насаме с командир Уитни. Ще му съобщя фактите и моите препоръки. Предполагам знаеш какво ще бъде решението му. Обществото има нужда от полицаи като теб. Не забравяй, че и един мъж копнее да му се довериш.
— Вярвам му. — Тя крадешком погледна към Рурк. — Но се страхувам да не си помисли, че го използвам. Не ме интересува мнението на другите, които твърдят, че се омъжвам заради могъществото и парите му. Ала не искам да загубя доверието му.
— Нима смяташ, че би могъл да се усъмни в почтеността ти?
— В момента е прекалено влюбен в мен и едва ли мисли за това.
— Прекрасно. Не след дълго навярно ще проумееш, че има разлика между това да разчиташ на любимия човек, и да го използваш. — Майра се изправи. — Бих ти препоръчала да вземеш приспивателно и няколко почивни дни, но знам, че няма да ме послушаш.
— Права си. Извинявай за безпокойството.
— Лекарите и полицаите са свикнали да ги викат по всяко време. Ще проведем ли още един разговор на същата тема?
Ив искаше да откаже, както беше отказвала през изминалите години. Внезапно осъзна, че това време е безвъзвратно отминало.
— Съгласна съм.
Майра я погали по лицето и я целуна.
— Ще се справиш, Ив. — После се обърна към Рурк и му протегна ръка. — Радвам се, че ме повика. Проявявам личен интерес към тази млада жена.
— Аз също. Благодаря за помощта.
— Надявам се да ме поканите на сватбата. Довиждане. Не ме изпращайте.
Рурк се приближи и седна до Ив.
— Ще се почувстваш ли по-щастлива, ако раздам парите си, ако се откажа от компаниите си и започна от нулата?
Тя смаяно го изгледа. Беше очаквала всичко друго, но не и подобен въпрос.
— Би ли го направил?
Той се приведе и леко я целуна.
— Не.
Изненадващо за самата себе си Ив се разсмя.
— Чувствам се като пълна идиотка.
— Нищо чудно. — Рурк преплете пръсти в нейните. — Позволи ми да облекча болката ти.
— Помогна ми още в мига, в който се появи. — Тя въздъхна и допря челото си до неговото. — Моля те да проявиш повече търпение към мен. Знам, че съм добро ченге и умея да се справям с работата си. Но когато сваля значката, ставам неуверена.
— Навярно си разбрала, че съм търпелив човек. Приемам отрицателните ти черти, както ти приемаш моите. Хайде да си лягаме. Сигурен съм, че ще заспиш. А ако имаш кошмари, няма да ги криеш от мен.
— Не, никога повече няма да го правя. Рурк, какво има?
Той присви очи и прекара пръсти през косата й, след което промълви:
— Действително прическата ти е по-различна. Промяната е едва забележима, но ефектът е страхотен. Има и още нещо… — Той озадачено я изгледа.
Ив повдигна вежди с надеждата, че Рурк ще забележи колко са изящни, но годеникът й продължи да се взира в лицето й. След миг заяви:
— Сега действително си красива. Изключително красива.
— Навярно си уморен.
— Не, никак. — Наведе се и страстно впи устни в нейните.
Когато влезе в апартамента, Пийбоди зяпна от изненада, но Ив се престори, че не забелязва изумлението й. Беше поръчала кафе и цял поднос с кифли, тъй като всеки момент очакваше да се появи Фийни. Бе вдигната щорите и през панорамния прозорец се виждаха огромните небостъргачи, очертаващи се на фона на пищната зеленина на парка.
На мястото на Пийбоди самата тя едва ли би могла да прикрие изумлението си от разкошната обстановка.
— Благодаря, че се съгласи да дойдеш тук, вместо в управлението — обърна се Ив към помощничката си. Съзнаваше, че все още не работи пълноценно, но всяка загубена минута можеше да се окаже фатална за Мейвис. — Искам да уточним някои подробности преди да отида на работа. Предполагам, че командир Уитни веднага ще ме повика и трябва да разполагам с нови данни и факти.
— Разбира се — разсеяно отговори Пийбоди. Знаеше, че някои хора живеят така. Беше чела и слушала за подобен разкош, бе гледала филми, в които действието се развиваше сред елегантна обстановка. Всъщност апартаментът на лейтенант Далас не беше нищо особено: стаите бяха големи, обзаведени с вкус, но това беше всичко.
Ала самата къща беше фантастична, истински дворец. Всъщност най-точното определение бе „крепост“ или по-скоро „замък“. Сградата се издигаше сред зелен парк, където имаше дори фонтани. Високите каменни кули проблясваха под слънчевите лъчи. Вътре човек оставаше смаян от мраморните фоайета, кристалните полилеи и дървените ламперии. А колко просторно бе…