![Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/3/0/1/lamermurskata-nevesta-bg-download.jpg)
Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Рейвънсууд потегли редом с Луси, която се боеше от трудното спускане; хванал коня й за юздата, той го поведе по каменистата пътека, която слизаше към долината, но ненадейно някой от слугите, завършващи кортежа, възвести, че Кейлъб вика подир тях — навярно иска да съобщи нещо на господаря си. Ако Едгар пренебрегнеше тези призиви, поведението му щеше да изглежда странно, затова той неохотно отстъпи на Локхард приятното задължение да помага на Луси и проклинайки в душата си досадната грижливост на своя Кейлъб, свърна назад. Като достигна вратите на замъка, той раздразнено попита стареца какво иска от него.
— Тихо, сър, тихо! — прошепна Кейлъб. — Позволете да ви река само една дума: не можех да го сторя пред другите. Ето ви три жълтици — продължи той, предавайки на господаря си току-що получения дар от лорд-пазителя. — Вземете ги, ще ви послужат. Почакайте! И тихо, за бога, тихо! — помоли той, защото Рейвънсууд започна високо да отказва подаянието. — Вземете ги и не забравяйте да ги замените още в първото селище, през което минете. Те са съвсем новички и много силно блестят.
— Ти, Кейлъб, забравяш — отвърна Рейвънсууд, като се мъчеше да му натика монетите обратно и да освободи юздите от ръката му, — забравяш, че в кесията си имам още няколко жълтици. А твоите остави за себе си, стари приятелю, и сбогом! Уверявам те, че имам достатъчно пари. Нали благодарение на твоето старание ние нищо или почти нищо не похарчихме.
— Е, тогаз скътайте тия парички за някои други нужди. И с тия жълтици пак надали ще се оправите добре. Защото несъмнено ще трябва да дарявате слугите, тъй го изисква честта на рода ви. Пък ще трябва да имате и нещичко в излишък, ако се случи някой да рече: „Е, Рейвънсууд, обзалагам се с вас на една жълтица…“ Тогаз ще си развържете кесията и ще му кажете: „На драго сърце!“ А после ще се постараете да отклоните условията на облога и по-скоро да си приберете кесията…
— Ставаш непоносим, Кейлъб. Задържаш ме!
— И все пак ще отидете? — попита Кейлъб, изпусна наметалото на Рейвънсууд, което беше хванал, и бързо смени нравоучителния си тон с патетичен. — Значи, ще отидете… след всичко, което научихте за предсказанието, за мъртвата невеста и за потъващите пясъци на келпи? Е, какво да се прави, своята воля е най-страшната неволя. Но заклевам ви във всичко свято, сър: ако се случи да се разхождате или да бъдете на лов в парка, не пийте вода от извора на Нимфата… Препусна! Лети стремглаво подир своята изгора! Пропадна родът Рейвънсууд! Погина! Смъкнаха главата от раменете му! Отрязаха я като луковица!
Старият слуга дълго гледа след отдалечаващия се Рейвънсууд, като не спираше да бърше преливащите от очите му сълзи, за да може докрай да се налюбува на стройната му фигура, открояваща се сред другите конници.
— Препуска редом с нея — мърмореше си той, — да, редом с нея! Право е казал светецът: „По туй вие и ще узнаете, че жената владее над мъжа.“ Да не беше се появила тая хубавица, щяхме да избегнем гибелта!
И чак когато конниците, а ведно с тях и предметът на страховете и опасенията му, като се смаляваха все повече, съвсем изчезнаха пред погледа му, старият слуга със сърце, изпълнено със скръбни предчувствия, се върна в кулата към обичайните си задължения.
А конниците продължаваха своя път в прекрасно настроение. Когато вземеше някакво решение, Рейвънсууд никога не се усъмняваше в правилността му и не го променяше. Той се бе отдал всецяло на насладата да съзерцава и слуша мис Аштън и бе грижлив, внимателен, почти весел, доколкото бе възможно, като имаме предвид характера му и нещастията, сполетели неговото семейство.
Лорд-пазителят бе смаян от наблюдателността на младия човек и от необикновената за възрастта му широта на познанията. Благодарение на високия си пост и познания за света сър Уилям можеше отлично да прецени тези качества, но особено ценеше у него това, с което не можеше да се похвали сам — твърдия, решителен характер на мастър Рейвънсууд, защото младежът, изглежда, не познаваше ни страх, ни съмнение. В душата си сър Уилям се радваше на помирението с толкова опасния си враг и със смесено чувство на удоволствие и тревога размишляваше колко много би постигнал този младеж, ако разполагаше с благоволението на двора.
„Какво повече би могла да иска тя? — мислеше той с опасението, че лейди Аштън както обикновено ще се възпротиви на намеренията му. — Какъв по-добър съпруг може да желае една жена за дъщеря си? Като омъжим Луси за Рейвънсууд, ще избегнем крайно опасно съдебно дело, ще се сродим с мъж благороден, храбър, надарен с необикновени способности и при това с добри връзки, защото Рейвънсууд е човек, който несъмнено, щом му се усмихне щастието, ще достигне високо положение. Той притежава в излишък всичко, което не ни достига — родов произход и смелостта на воин. Няма съмнение, никоя благоразумна жена не би се замислила дори за миг, но уви! — И тук му се наложи да признае, че лейди Аштън не винаги е благоразумна в онзи смисъл, в който той разбира тази дума. — Трябва да си обезумяла, за да предпочетеш някакъв недодялан селяндур от местните леърдове пред този благороден младеж и да пренебрегнеш възможността да запазиш за себе си замъка Рейвънсууд при изгодни условия.“