Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
Лежеше на обикновено легло в малка, но уютно мебелирана стая, все още облечен в пилотския си костюм.
Точно срешу него беше отвореният прозорец, откъдето проникваше наситеният с аромати вятър, който бе доловил при предишното си събуждане. На петдесетина метра от сградата се издигаше гора, над дърветата приличаше жълтеникаво-оранжево слънце и той нямаше никаква представа, дали изгрява или залязва. С мебелировката й стаята не приличаше много на затворническа килия…
— Най-накрая се събуди, а? — стресна го женски глас от другата страна на леглото.
Люк сепнато извъртя глава в посоката, откъдето идваше гласът. Първата му мигновена мисъл беше, че някак е пропуснал да усети присъствието на друг човек в стаята, но втората, веднага след това, твърдеше, че това е невъзможно и че звукът сигурно идва от интерком. Извъртя се и откри, че първата му мисъл е била напълно правилна.
Седеше в кресло с висока облегалка, ръцете й небрежно почиваха върху облегалките, позата й му се струваше необичайно позната. Жената бе слаба, приблизително на неговата възраст, с блестяща меденочервена коса и тъмни зелени очи. Краката й бяха преметнати един връз лруг, на скута й лежеше малък, но зловеш на вид бластер. Обикновено живо човешко същество, но въпреки това Люк не можеше да я усети.
Объркването му явно бе проличало на лицето му.
— Точно така — каза тя и го възнагради с усмивка. Не приятелска, нито дори учтива, а сякаш изградена от горчивина и злобна насмешка. — Добре дошъл отново в света на обикновените смъртни.
С внезапен приток на адреналин Люк разбра, че странната пелена пред съзнанието му не прикрива единствено нея. Не чувстваше абсолютно нищо — хора, дроиди, дори и гората отвъд прозореца.
Изведнъж бе станал сляп за околния свят.
— Не ти харесва, нали? — подигравателно попита жената. — Не е приятно някой ден внезапно да изгубиш онова, което те е правело по-различен.
Бавно и предпазливо Люк провеси крака от леглото и седна, за да даде възможност на тялото си да свикне отново с усещането за движение. Жената го наблюдаваше внимателно, дясната й ръка се спусна към скута и стисна здраво бластера.
— Ако целта на това представление е да ме впечатлиш с невероятните си сили и бързо възстановяване — каза тя, — не се напрягай.
— О, нямам такива намерения — отвърна на пресекулки Люк, опитвайки се да прикрие хрипливото си дишане. — Целта на това представление е отново да се изправя на крака — погледна я право в очите, питаше се дали ще избегне погледа му, но тя дори не трепна пред напрегнатия му взор. — Ти си Мара Джейд, нали?
— Това също не ме впечатлява — студено отговори тя.
— Карде ми каза, че е споменал името ми пред теб.
Люк кимна:
— Освен това каза, че ти си открила изтребителя ми. Благодаря.
В погледа й проблеснаха пламъци:
— Спести си благодарностите — излая. — Единственият въпрос за мен е дали да те предадем на имперската флота, или сами да те убием — Мара рязко скочи на крака, стиснала заплашително бластера в ръката си: — Ставай! Карде иска да говори с теб.
Люк предпазливо се изправи и изведнъж забеляза, че бе пъхнала лазерния му меч в колана си. Нима самата тя бе джедай? Достатъчно могъща, че да заслони способностите му?
— Нито една от двете възможности не ми се вижда интересна — измърмори той.
— Има още една — тя пристъпи към него, достатъчно близо, за да може той да я докосне. Вдигна бластера и го насочи право в лицето му. — Да се опиташ да избягаш… и аз да те застрелям още тук и сега.
И двамата не помръдваха. В очите й пламтеше страхотна омраза, но когато Люк се вгледа по-внимателно, видя не само гняв. Дълбоко в нея гореше някаква болка.
Той не каза нищо, дори не помръдна и тя неохотно свали оръжието.
— Тръгвай! Карде ни очаква.
Стаята на Люк беше в края на дълъг коридор, по който на равни интервали се виждаха еднакви врати. Той реши, че това са спалните пометения за хората на Карде. Излязоха на обрасла с трева полянка и се насочиха към голяма сграда с висок покрив. Около нея се виждаха още няколко постройки — казарма, складове, хангар с работилница за ремонт на корабите. От двете страни на хангара бяха наредени десетина междузвездни кораба, най-малко два товарни кръстосвана като „Волният Карде“ и няколко по-малки, прикрити в гората, заобикаляща от всички страни комплекса. Зад един от товарните кръстосвачи се подаваше носът на изтребителя му. Почуди се дали да попита Мара какво е станало с Арту, но реши, че е по-добре да запази въпросите си за Карде.