Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
Беше на залез, играта на облаците с небето, срещу сянката на един остров, рисуваше от едната страна сякаш изумрудени риби, които плуваха по върха. От другата прииждаха разлютени огнени кълба. Горе виснеха сиви облаци. Миг по-късно пламтящото слънце вече потъваше зад острова, но едно ширно розово багреше облаците, окървавени в долния си кенар. Подир още няколко секунди пожарът зад острова бе избуял дотолкова, че да се извиси над кораба. Небето беше цяло една жарава на фон от няколко небесни нишки. И още кръв навсякъде, сякаш закоравели грешници бяха разкъсани от стадо акули.
— Би трябвало да умрем сега — каза рицарят от Малта. — Не ви ли обзема желанието да увиснете от някое оръдейно дуло и да се плъзнете в морето? Би било бързо, и в този миг бихме узнали всичко…
— Да, но още щом го узнаехме, бихме престанали да го знаем — отбеляза Роберто.
И корабът продължи пътя си, навлизайки сред морета от сепия.
Дните се нижеха неизменни. Както бе предвидил Мазарен, Роберто можеше да има отношения само с благородниците. Моряците бяха такива главорези, че беше страховито да срещнеш някой на палубата нощем. Пътниците бяха гладни, болни и хленчещи. Тримата асистенти на Бърд не се осмеляваха да седнат на неговата маса и се плъзгаха безгласно, изпълнявайки заповедите му. Капитана все едно че го нямаше: до вечерта беше вече пиян, а и говореше само фламандски.
Бърд беше слаб и сух британец с голяма червенокоса глава, която можеше да служи за корабен фар. Роберто, който гледаше да се умие при първа възможност и се възползваше от дъжда, за да пропере дрехите си, не го бе видял ни веднъж за толкова месеци плаване да смени ризата си. Добре, че и за младеж, навикнал с парижките салони, вонята на един кораб е такава, че тази на себеподобните вече престава да се усеща.
Бърд беше як пияч на бира и Роберто се бе изхитрил да му излиза наглава, като се преструваше, че преглъща, но оставяше течността в чашата горе-долу на същото ниво. А докторът, изглежда, беше научен да пълни само празни чаши и тъй като празна беше винаги неговата, нея пълнеше и я вдигаше за brindis. Рицарят не пиеше, слушаше и задаваше по някой въпрос.
Бърд говореше сносен френски, като всеки англичанин, който в онези времена искаше да пътешества вън от острова си, и беше покорен от разказите на Роберто за отглеждането на лозите в Монферато. Роберто учтиво беше изслушал как се прави бирата в Лондон. После бяха заговорили за морето. Роберто плаваше за първи път, а Бърд имаше вид като да не е склонен да каже много. Рицарят задаваше само въпроси, засягащи мястото, на което можеше да се намира Ескондида, но тъй като не подаваше никаква следа, не получаваше отговори.
Наглед доктор Бърд правеше това пътешествие, за да изучава цветята, и Роберто го беше поизпитал по темата. Докторът положително не беше невежествен в хербарийните неща и това му даде възможност да се разпростре в дълги обяснения, които Роберто показваше, че слуша с интерес. На всяка суша Бърд и неговите асистенти наистина събираха растения, макар и не с усърдието на учени, предприели пътуването с тази цел, и много вечери бяха прекарани в разглеждане на находките им.
В първите дни Бърд се бе опитал да узнае миналото на Роберто, а също и на рицаря, сякаш таеше към тях подозрения. Роберто бе изложил версията, съгласувана в Париж: савоец, той се бе сражавал в Казале на страната на имперците, беше си навлякъл беди първо в Торино и после в Париж с поредица дуели, бе имал злополучието да рани някакъв любимец на Кардинала, така че бе избрал пътя на Пасифика, за да остави много вода между себе си и своите преследвачи. Рицарят разказваше куп истории; някои се развиваха във Венеция, други в Ирландия, трети в Южна Америка, но не се разбираше кои са неговите и кои — чужди.
Най-сетне Роберто откри, че Бърд обича да говори за жени. Измисли диви любовни нощи с дивни куртизанки и очите на доктора святкаха и той пак се заричаше да посети някой ден Париж. После се опомни и отбеляза, че папистите са до един покварени. Роберто му обърна внимание, че много от савойците са почти хугеноти. Рицарят се прекръсти и подхвана пак темата за жените.
До хвърлянето на котва на Мас Афуера животът на доктора бе протичал като че ли в редовен ритъм и ако той беше правил някакви наблюдения на борда, то бе ставало, докато другите биваха на сушата. По време на плаването се застояваше през деня на палубата, бодърстваше със сътрапезниците си до малките часове и положително спеше нощем. Каютата му беше съседна на тази на Роберто, бяха две тесни коридорчета, разделени с преграда, и Роберто стоеше буден да слуша.