Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
Още щом навлязоха в Пасифика обаче, привичките на Бърд се промениха. След престоя на Мас Афуера Роберто го бе виждал да се измъква всяка сутрин между седем и осем, а преди имаха обичай да се срещат в този час за закуска. През цялото време, докато корабът държеше север, до острова с костенурките, Бърд изчезваше пък около шест сутринта. Веднага щом Амарилида взе отново курс на запад, изтегли ставането си към пет и Роберто чуваше как един от асистентите му идва да го буди. После бе ставал последователно в четири, в три, в два.
Роберто беше в състояние да го следи, защото си бе взел един малък пясъчен часовник. На залез като безделник наминаваше при кормчията, където наред с компаса, плуващ в своята китова мас, стоеше дъсчица, на която щурманът, изхождайки от последните измервания, отбелязваше предполагаемото местоположение и час. Роберто запаметяваше добре всичко, после отиваше да обърне часовничето си и се връщаше да го направи пак, когато му се стореше, че часът изтича. Така, макар и да закъсняваше след вечеря, можеше винаги да пресметне часа с известна сигурност. Убеди се, че Бърд се измъква всеки ден малко по-рано; ако продължеше с този ритъм, един хубав ден щеше да се измъкне в полунощ.
След онова, което Роберто бе научил и от Мазарен, и от Колбер, и от техните хора, не беше нужно много, за да стигне до заключението, че бягствата на Бърд съответстваха на последователната смяна на меридианите. Все едно, че от Европа, всеки ден по пладне на Канарските острови или в определен час на друго място някой изпращаше сигнал и Бърд отиваше някъде да го приеме. Знаейки часа на борда на Амарилида, така можеше да установи дължината си!
Би било достатъчно да последва доктора, когато той се отдалечаваше. Но не беше лесно. Докато изчезваше сутрин, беше невъзможно да го проследи незабелязано. Когато Бърд започна да се губи по тъмните часове, Роберто чуваше чудесно как се отдалечава, но не можеше да тръгне веднага подире му. Така че изчакваше малко, а после всичко се свеждаше дотам да открие следите му. Всяко усилие обаче бе излизало напразно. Не говоря за многото пъти, когато, търсейки посока в тъмното, Роберто се бе озовавал между хамаците на екипажа или се бе препъвал в скитниците; но още по-много пъти се беше натъквал на някого, който в този час би трябвало да спи: значи някой винаги бдеше.
Щом срещнеше такъв шпионин, Роберто споменаваше обичайното си безсъние и се качваше на палубата, успявайки да не събуди подозрения. Отдавна си беше създал славата на оригинал, който сънува нощем с отворени очи и прекарва деня със затворени. Но озовеше ли се пак на палубата, където намираше моряка на вахта, за да размени няколко думи с него — ако случайно успееха да се разберат — нощта вече беше изгубена.
Това обяснява как така месеците са минавали, Роберто е бил близко до откриването на загадката на Амарилида, но все не му се е удавал случай да си пъхне носа, където му се е искало.
Опитваше се впрочем от самото начало да наведе Бърд към някое доверение. И изнамери метод, който Мазарен не бе имал начин да му подскаже. За да задоволи любопитството си, задаваше през деня въпроси на рицаря, който не можеше да им отговори. Тогава му изтъкваше, че става дума за нещо много важно, ако той наистина иска да намери Ескондида. Така рицарят вечерта задаваше същите въпроси на доктора.
Една нощ на горната палуба гледаха звездите и докторът отбеляза, че трябва да е към полунощ. Рицарят, подучен от Роберто няколко часа преди това, подхвърли:
— Кой знае колко ли е часът сега в Малта…
— Проста работа — изтърва се докторът, после се поправи: — Тоест много сложна, приятелю.
Рицарят се изненада, че това не може да се изведе от пресмятането на меридианите:
— Нима слънцето не употребява един час, за да измине петнайсет меридианни градуса? Значи достатъчно е да кажем, че сме на толкова и толкова меридианни градуса от Средиземно море, да разделим на петнайсет, да знаем — както знаем — нашия час, и ще научим колко е часът там.
— Приличате на някой от онези астрономи, които са прекарали живота си да се ровят в карти, без никога да са плавали. Иначе бихте знаяли, че е невъзможно да се знае на кой меридиан се намира човек.
Бърд приблизително повтори онова, по което Роберто беше вече осветлен, но което за рицаря беше ново. В него обаче се показа словоохотлив:
— Нашите предци са мислели, че притежават безпогрешен метод, работейки върху лунните затъмнения. Известно ви е що е затъмнение: това е момент, в който слънцето, земята и луната се намират на една и съща линия и сянката на земята се проектира върху лика на луната. Тъй като е възможно да се предвиди точният ден и час на бъдещите затъмнения — достатъчно е човек да има със себе си таблиците на Региомонтан, — предположете, че знаете, че дадено затъмнение би трябвало да настъпи в Йерусалим в полунощ, а вие го наблюдавате в десет. Тогава ще знаете, че от Йерусалим ви делят два часа разстояние и следователно вашата точка на наблюдение е на трийсет меридианни деления на запад от Йерусалим.