Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Жрицата се успокои, очевидно доволна от получения отговор.
— Ослушвай се наоколо, Безлики — каза му тя. — Аз и брат ми напуснахме Академията. Сега ти си целият ни източник на информация от това място.
— Но… — запелтечи Алтън.
Виерна вдигна ръка към магьосника, за да го накара да спре.
— Знаем, че предишното ни обещание не беше спазено — каза тя и се поклони — нещо, което една жена рядко правеше пред един мъж от мрачните елфи. — Матрона Малис искрено съжалява, че мехлемът, който вие получихте за убийството на Алтън ДеВир, не е подействал и възстановил лицето ви.
Като чу това магьосникът за малко да се задави. Сега разбираше защо преди трийсет години някакъв непознат вестител бе донесъл бурканче с целебен мехлем. Загърнатата в мантия фигура е била служител на До’Урден, дошъл да му се отплати за убийството на Алтън! Но разбира се той дори не бе изпробвал мазилото. Ако беше опитал, току-виж с неговия късмет лекарството щеше да подейства и да възвърне истинското му лице; лицето на Алтън ДеВир.
— Този път, когато ви се отплащаме, няма да ви подведем — продължи Виерна.
Безликият почти не я слушаше — беше погълнат от иронията на събитията.
— Домът До’Урден притежава могъщ магьоснически жезъл, но не и достатъчно велик магьосник, който да го използва. Оръжието принадлежеше на моя брат, Налфейн, който загина в победоносната битка срещу ДеВир.
Алтън искаше да я удари, макар че не беше толкова глупав.
— Ако можете да разберете кой е домът, който готви преврат срещу До’Урден, жезълът ще ви принадлежи — обеща му тя. — Едно истинско съкровище — за една дребна услуга.
— Ще направя всичко по силите си — беше единственият отговор, който можеше да даде Безликият, на такова примамливо предложение.
— Това е всичко, което матрона Малис желае от вас — заяви Виерна и си тръгна, достатъчно убедена, че домът До’Урден си е спечелил верен съюзник в Академията.
По-късно същата вечер, когато беше посетен от неговата матрона-осиновителка, Алтън развълнувано й съобщи:
— Дайнин и Виерна До’Урден са напуснали постовете си в Академията!
— Вече научих — отвърна СиНафей Хюнет.
Тя огледа с погнуса обгорената и разхвърляна стая; накрая седна на една малка масичка.
— Това не е всичко — побърза да добави той — не искаше СиНафей да остане разочарована, че я е притеснил, за да й съобщи стара вест. — Днес имах посетител — Виерна До’Урден!
— Тя подозира нещо? — изрева матроната.
— Не, не! — успокои я Алтън. — Тъкмо обратното! Семейство До’Урден иска да бъда техен шпионин, както някога са вербували Безликия, за да ме убие.
СиНафей за миг не можа да повярва на ушите си, после се запревива от смях:
— Ах, какви са превратностите на съдбата — радостно изкрещя тя.
— Чух, че Дайнин и Виерна са били изпратени в Академията, само за да наблюдават как върви обучението на по-малкия им брат Дризт — отбеляза Алтън.
— Много добро прикритие — заяви СиНафей. — Виерна и Дайнин — шпионите на амбициозната Малис. Поздравявам я искрено.
— Сега подозират, че ги грози война — каза седящият срещу своята матрона магьосник.
— Да, така е — съгласи се тя. — Масой е в патрулите заедно с Дризт, но домът До’Урден е успял да внедри и Дайнин като ръководител на групата.
— Значи Масой е в опасност — предположи Алтън.
— Не. Домът До’Урден не знае, че Хюнет са заговорниците срещу него, в противен случай нямаше да те използва като свой информатор. Матрона Малис знае кой си.
Лицето на Алтън се сгърчи от ужас.
— Не, не истинската ти самоличност — изсмя се тя. — Тя познава Безликия като Гелруус Хюнет, а не би дошла при един Хюнет, ако подозираше, че домът ни крои нещо.
— Значи сме изправени пред великолепната възможност да изпратим дома До’Урден по дяволите! — изкрещя Алтън. — Ако набедя друг дом, дори и Баенре, позициите ни ще се затвърдят — изкиска се той, обмисляйки възможностите. — Малис ще ме възнагради с могъщ жезъл — оръжие, чиято сила ще използвам срещу нея, когато настъпи подходящият момент.
— Матрона Малис — строго го поправи СиНафей — това, че скоро двете семейства щяха да влязат във война не даваше основание на мъжа да показва такова неуважение към една матрона. — Нима мислиш, че ще я измамиш по този начин?
— Когато Виерна, върховната жрица, дойде отново при мен…
— Никога няма да предаваш такава важна информация на по-низша жрица, глупав ДеВир. Ще се срещнеш лично с матрона Малис, най-страшния ни враг. Но ако тя прозре лъжите ти, знаеш ли какво ще се случи с окаяното ти тяло?
Алтън преглътна шумно.