Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Тръгваме — прошепна той. — Скрий се някъде.
После пое с уверена крачка към платформата.
— Здравейте — обърна се към двамата зхиррзхианци. — Идвам да проверя товара.
— Малко си закъснял — рече единият от работниците. — Почти приключихме.
— Зная — отвърна Трр-тулкож с невъзмутимия тон на уморен чиновник. — Затова я наричат последна проверка. Спрете конвейера и ми помогнете да се кача горе. — И без да чака какъвто и да било отговор, се улови за перилата на горната платформа. Напъна мишци да се притегли към отворения люк и…
Изведнъж се пусна, скочи на земята и погледна дланта си, която бе измазана с кръв.
— Какво стана? — извика един от зхиррзхианците.
— А ти какво си мислиш? — тросна се Трр-тулкож. — Порязах се, какво. Спрете тая проклета машина!
Единият от тях се затича към пулта за управление.
— Опасно ли е? — попита, след като изключи конвейера.
— Кои знае? — Трр-тулкож сви театрално устни и се престори, че изпитва силна болка. — Сигурно съм се срязал на някой остър ръб. Казах ви да спрете проклетия конвейер.
— Но не ни изчака да го направим — укори го единият от работниците. Двамата бяха притеснени да не би отговорността да падне върху тях. — Нека повикам някой старейшина, който да потърси лечител.
— Не ми трябват лечители — изръмжа Трр-тулкож. — Мога и сам да се справя. Я отворете този, последния контейнер.
Двамата зхиррзхианци се спогледаха учудено.
— Да отворим контейнера? Но защо…
— Вътре има медицински материали — прекъсна го нетърпеливо Трр-тулкож. — Трябва ми бинт. Стига сте спорили и отваряйте контейнера, преди да съм се възнесъл в старейшинство от кръвозагуба.
Зхиррзхианците се спогледаха отново и единият кимна към контейнера. Двайсетина удара по-късно той вече бе отворен.
— Ето този пакет. — Трр-тулкож посочи с език, след като надникна вътре. — Извадете го и ми го подайте.
— Ама това е за военни нужди — опита се да възрази единият работник, после се огледа уплашено, взе пакета и го подаде на Трр-тулкож.
— Че ние тук с какво се занимаваме? — озъби се Трр-тулкож, докато разопаковаше пакета и увиваше ръката си с бинт. — Всичко, което правим, е в името на войната, приятелю.
Приключи с превързването и притисна свободния край на бинта, за да го залепи.
— Готово. Почти като нов съм.
Другият край на бинта се поклащаше от ролката и той го премести в превързаната си ръка, за да го навие отново. Докато го правеше, незабелязано пъхна резена в ролката. След това я прибра в пакета и го постави в контейнера.
— Затворете го и продължавайте работа — нареди Трр-тулкож.
— Добре — рече Трр-тулкож. — Ако няма нищо друго…
— Не, не мисля — прекъсна го Трр’т-рокик и се огледа. Намираха се близо до главния вход на товарната площадка, в периферията на обсега на фссс-органа и на място, където никой не можеше да ги подслуша. — С мен всичко е наред, а ти колкото повече се навърташ тука, толкова по-голяма възможност има да събудиш нечие подозрение.
— Прав си — съгласи се Трр-тулкож. — Но исках само да знам…
— Ти ни докара дотук — припомни му Трр’т-рокик. — Не бих се справил без теб. Сега е моята част.
— Зная — въздъхна Трр-тулкож. — Но се чувствам толкова… безполезен.
— Последната роля пак ще е твоя — продължи Трр’т-рокик. — Остави на мен да узная имената.
— Разбрано. Ще ми е нужно едно пълно завъртане, за да се прибера в Скалистата долина, но обещавам да не мърдам оттам, докато не се върнеш.
— Хубаво. — Трр’т-рокик се поколеба. — Ако случайно минеш покрай къщата на Трр-пификс-а, предай й моята искрена обич. Кажи й също да не губи надежда.
— Ще гледам да мина оттам — обеща Трр-тулкож. — На теб желая успех.
— И на теб също.
Трр-тулкож се обърна и се отдалечи. Трр’т-рокик го изпроводи с поглед, после се премести на „Верен слуга“. В продължение на няколко удара обикаля из кораба — отбеляза, че всички люкове са херметично затворени, а товарните машини са изтеглени на безопасно разстояние. До старта оставаше съвсем малко.
После, за негова най-голяма изненада, един от люковете се отвори.
Миг по-късно, завладян от внезапно подозрение, той се понесе из кораба, търсейки двамата пасажери. Кабина четири, втори хексагон…
Ето ги, вървяха по коридора заедно с капитана на кораба, нарамили раниците си.
— … ужасно съжалявам — тъкмо казваше капитанът, когато Трр’т-рокик зае скрита позиция за наблюдение над тях. — Но заповедта пристигна направо от Военното командване и не мога да направя нищо.
— Не е необходимо да се извинявате, капитане — увери го по-високият от двамата. — Мрачанската мисия е изключително важна за успешния изход на войната. Щом Военното командване е решило да прати кораба ви при тях, трябва да се подчините безпрекословно.