Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Вандайвър подскочи, напълно забравил доклада за миротворческите отряди.
— Кавана?
— Да, сър. — Питърс бе още по-обезпокоен. — Лорд Кавана и господин Митри Колчин…
— Дай ми я — прекъсна го Вандайвър и дръпна пластината.
— Слушам, сър.
Вандайвър прегледа трескаво доклада. Наистина ставаше въпрос за Кавана и Колчин, което се потвърждаваше и от приложения кратък видеоматериал. Виждаше се как тримата се отправят заедно към малък космически кораб. Според Макфи се връщали на Мра и той възнамерявал да ги последва.
— Знаех си — изпъшка Вандайвър. — Бронски играе заедно с Кавана. Затънал е до ушите.
— Да, сър. Като стана дума за Бронски, сър, събрах исканата от вас информация.
— И?
Питърс вдигна рамене.
— Нищо интересно, на пръв поглед. Роден е в Украйна, след завършване на училище бил на дипломатическа служба. Според досието му е постъпил на работа в дипломатическия корпус на Общността през 2282 година и работи там през последните двайсет и една години.
— Военна служба?
— Не е отбелязано. — Питърс се поколеба. — Но имаше нещо, което привлече вниманието ми. Споменава се, че по време на Паулианската война се е водил в списъците на Обединения кентаврийски цивилен дипломатически корпус. Служил е там дванайсет години, като е изпълнявал мисии на различни чужди светове.
— Какво му е интересното?
— Ами, сър, направих някои проучвания. Та излиза, че в този корпус приемат на служба само кентаврийски граждани. Никога досега не са допускали некентаврийци.
— Добре де — какво от това? — повтори нетърпеливо Вандайвър. — Нищо чудно по онова време Бронски да е имал двойно гражданство. Такива неща се случват често.
— Да, сър, давам си сметка за това — съгласи се Питърс. — Оказа се обаче, че два месеца преди той да се присъедини към този корпус, украинското правителство е въвело задължително военно обучение за всички украински граждани на възраст от деветнайсет до двайсет и пет години. По онова време войските на Общността се огъвали под натиска на паулите и украинците искали гражданите им да са готови за бой, в случай че бъде нападната Земята.
— Ами, доколкото си спомням, правеха го и други държави — посочи Вандайвър. — Та ако има да ми кажеш нещо, казвай го вече.
Питърс завъртя леко глава.
— Въпросът, сър, е, че няма никакви сведения Бронски да е вземал участие в подобна военна подготовка, макар да е бил на необходимата възраст. А няма никакъв начин да се освободи от военна повинност, освен ако не се раздели с украинското гражданство, за което също няма сведения.
— Значи някой високопоставен чиновник се е постарал да му смаже пътя в живота — каза Вандайвър, позволявайки в гласа му да се долови презрение. Ако имаше нещо, което не можеше да понася в аристокрацията, то бе това постоянно купуване и продаване на услуги. — По това време семейството му имало ли е връзки сред ръководните кадри на Севкоорд?
— Няма информация за подобно нещо, сър — отрече Питърс. — Но бих могъл да се поразровя още.
— Ами хайде де — подкани го Вандайвър. — Но първо се обади на централния космодрум в Едо да ми приготвят кораба за отлитане.
— Слушам, сър. На Земята ли се връщате?
— Не. Отивам на Мра.
— На Мра? — Питърс премигна учудено.
Вандайвър кимна към пластината.
— Според Макфи Бронски и Кавана отиват на Мра. Каквото и да възнамеряват да правят там, ще ги спипам на местопрестъплението.
— Но, сър… — Питърс се поколеба. — Няма ли да ви очакват в Парламента?
— За какво съм им притрябвал? В Парламента сега се мотаят само мързеливците. Всичко се решава от Миротворческото командване. Нямам какво да правя там.
— Ясно, сър. Не трябва ли поне да изпратите искане да ви ескортира боен кораб? Никой не знае къде могат да изникнат тези зхиррзхианци.
— Зхиррзхианците могат да бъдат навсякъде и никой не би могъл да предвиди следващия им ход — съгласи се Вандайвър. — Но ако неизвестният ангел-хранител на Бронски е жив и все още е на власт, изискването на военен ескорт до Мра може да привлече вниманието му. Нямам никакво намерение да се пъхам между шамарите.
— Но, сър, вашата лична безопасност? — настояваше Питърс. — Миналата седмица имаше директива на Севкоорд, относно забрана на персонала да общува по какъвто и да било повод с мрачанци…
— Военното разузнаване си няма друга работа освен да ни засипва с подобни директиви — изсумтя Вандайвър. — Хвърлят ни прах в очите, защото така и не са открили нищо ново за зхиррзхианците. — Той размаха нетърпеливо ръка. — За какво, въобще, е този спор? Обади се на космодрума, после прати спешно съобщение до Макфи на Мра, че ще пристигна.