Диамантената колесница

Ераст Петрович се слиса от това, че подобна аргументация бе подействала на съдържател на разбойнически вертеп. Очевидно японските душегубци все пак се различаваха от руските.

— Ами флагчетата? Винаги ли ги носите със себе си?

Сирота кимна тържествено.

— Длъжен съм винаги да помня, че служа на Русия, но при все това оставам японски поданик. Освен това те са толкова красиви!

Той се поклони с уважение първо на руския флаг, после на японския.

След кратък размисъл Ераст Петрович направи същото, само че започна от флага на Страната на Изгряващото слънце.

А в същото време в салона настана неразбираема суетня. Свалиха примката от врата на пленения якудза, но кой знае защо, го проснаха на пода, а четирима от пазачите седнаха върху ръцете и краката му. По ухилената физиономия на Гърбавия си личеше, че е замислил някаква нова мръсотия.

Дотичаха двама от прислужниците, единият носеше някакво странно желязо, а другият — бронзова чашка с туш или мастило.

Дребосъкът се заизвива с всички сили и взе да вие жално. Това потресе Ераст Петрович — та току-що пред лицето на смъртта тоя човек представляваше самото безстрашие!

— Какво става? Какво смятат да правят с него? Кажете им, че няма да допусна да го изтезават!

— Няма да го изтезават — рече мрачно Сирота. — Съдържателят иска да направи на челото му татуировка, йероглифа „ура“. Това ще рече „предател“. С тоя знак якудзите отбелязват изменниците, които са извършили най-страшното престъпление — предали са своите и затова не заслужават дори смърт. Не е възможно да живееш с такова клеймо, а не можеш и да се самоубиеш, тъй като ще погребат трупа ти при животинската мърша. Каква ужасна гнусотия! Не, Япония вече не е същата като преди. Честните разбойници от старите времена за нищо на света не биха постъпили така подло.

— Не бива да се допуска! — извика Фандорин.

— Семуши няма да отстъпи, иначе ще се изложи пред своите хора. А няма начин да го принудим. Това са вътрешни японски работи, не влизат в консулската юрисдикция. Съдържателят седна върху гърдите на поваления мъж. Закрепи главата му в дървено менгеме, потопи желязото в мастилницата и се видя, че вътрешната му страна цялата е с малки иглички.

— Подлостта винаги влиза в юрисдикцията — сви рамене Ераст Петрович, пристъпи напред и хвана съдържателя за рамото. Посочи първо купчината сребро, после пленника и каза на английски: — All this against him. Stake?54

Личеше си, че Гърбавия се колебае. Сирота също направи крачка напред, застана рамо до рамо с Фандорин и вдигна руското знаме, давайки да се разбере, че зад предложението на вицеконсула стои цялата мощ на великата империя.

— Okay. Stake — изсумтя съдържателят и се надигна.

Щракна с пръсти и един от хората му с поклон подаде бамбуковата чаша и заровете.