Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Няма да остана тук много дълго. По-добре да не ги разопаковаме.
- Както наредите, господарке.
- Благодаря ти, Фриц. Догенът се поколеба.
- Трябва да знаете, че сложих свежи рози в библиотеката за тазвечершната ви среща с господаря Бъч. Той ме помоли да го направя за вас. Настоя да се погрижа да бъдат също толкова прекрасни и бледожълти като косата ви.
Мариса притвори очи.
- Благодаря ти, Фриц.
Бъч изплакна самобръсначката си, чукна я в ръба на умивалника и спря чешмата. Според огледалото, бръсненето не беше помогнало особено. Всъщност така синините, които междувременно бяха започнали да избледняват и сега бяха жълтеникави, изпъкваха още повече. По дяволите. Искаше да изглежда добре за Мариса, особено след като миналата вечер се бе провалила по този начин.
Загледан в отражението си, той докосна предния си зъб, онзи, който беше леко нащърбен. Мамка му... ако искаше да изглежда така, сякаш наистина я заслужава, щеше да се нуждае от пластична операция, детоксикация и коронки на зъбите.
Както и да е. Сега имаше други грижи. Предишната вечер тя звучеше ужасно по телефона, между тях като че ли отново се бе появила дистанция. Но поне се беше съгласила да го види и това беше и поводът за най-голямата му тревога. Той посегна към кухненския нож, оставен на ръба на умивалника, изпъна едната си ръка и...
-Ченге, по теб няма да остане ненадупчено място, ако продължаваш в същия дух.
Бъч вдигна поглед към огледалото и видя Ви да се обляга на отворената врата зад него с чаша водка в едната ръка и цигара в другата. Аромат на турски тютюн изпълни въздуха, остър и мъжествен.
-Няма как, Ви. Трябва да се уверя. Знам, че ръката ти върши чудеса, но...
Той прокара острието по кожата си и затвори очи, страхувайки се да погледне към разреза.
-Червена е, Бъч. Добре си.
Бъч сведе очи към алената струйка.
-Как мога да съм напълно сигурен?
-Вече не миришеш на лесър. За разлика от снощи - каза Ви и пристъпи в банята. - Освен това...
Преди Бъч да разбере какво става, Ви сграбчи ръката му, наведе се и близна раната, която начаса се затвори. Бъч рязко се отскубна от съквартиранта си.
-Боже, Ви! Ами ако кръвта ми е заразена?
-Нищо й няма. Абсо...
Внезапно Вишъс се преви надве, нададе приглушен вик и се свлече на пода. Тялото му потръпваше конвулсивно, виждаше се само бялото на очите му.
-О, Господи! - Бъч ужасено посегна към него.
При което Ви сложи край на припадъка си и преспокойно отпи от чашата с водка.
-Добре си, ченге. Вкусът й си беше съвсем наред. Е, като за човешка кръв, разбира се, а тя определено не е сред любимите ми питиета, ако ме разбираш.
Бъч замахна и заби юмрук в рамото на вампира. Ви изруга и той го удари още веднъж.
Ви го изгледа свирепо и потри удареното място.
- Стига, ченге!
- Сам си го изпроси!
И като го заобиколи, Бъч отиде до дрешника и се залови да рови из дрехите, разбутвайки многобройните закачалки, докато се чудеше какво да облече.
Внезапно спря и затвори очи.
- Майната му, Ви. Снощи кръвта ми беше черна. Днес вече не е. Да не съм се превърнал в машина за преработка на лесъри или нещо такова?
Ви приседна на леглото и като се облегна на таблата, закрепи чашата с водка върху обутия си в кожени панталони крак.
-Може би. Не знам.
Господи, сериозно започваше да му писва вечно да е в неведение.
- Мислех си, че знаеш всичко.
- Това беше удар под кръста, Бъч.
- Мамка му... прав си. Съжалявам.
- Не може ли да зарежем извиненията и просто да ти ударя един?
Те се разсмяха и Бъч отново се залови с избора на дрехи. В крайна сметка си хареса един костюм на „Дзеня" в синьо и черно, и го метна на леглото до Ви. После се зае с вратовръзките.
- Видял съм Омега, нали? Онова, което извади от корема ми, беше част от него. Той е сложил късче от себе си в мен.
- Да. Така мисля.
Изведнъж на Бъч му се прииска да отиде на църква и да се помоли за спасението на душата си.
- Никога вече няма да съм нормален, нали?
- Най-вероятно.
Бъч се загледа в колекцията си от вратовръзки и едва не му се зави свят при вида на изобилието от цветове и модели. Докато стоеше пред тях, колебаейки се коя да избере, неочаквано се замисли за семейството си в Южен Бостън.
Да, те бяха нормални, никога не се променяха, бяха непреклонни. Със семейство 0'Нийл се беше случило едно съдбоносно събитие - когато беше на петнайсет години, сестра му Джейн беше изнасилена и убита. Трагедията беше запратила шахматната дъска на живота им високо във въздуха, но когато изпопадаха, фигурите се върнаха на старите си места. И Бъч си остана чужд и нежелан за останалите.