Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- По дяволите, кажи ми дали сте се били с лесърите, арогантно копеле такова.
Последва мълчание, което недвусмислено отговаряше на въпроса й и даваше да се разбере, че Вишъс не го е грижа дали ще я вбеси.
Мариса повдигна края на роклята си и отиде до него. От толкова близо трябваше да протегне шия, за да го погледне в лицето. Господи, тези очи, тези диамантено-бели ириси, обрамчени с тъмносин ореол. Студени. Толкова студени.
Тя се опита да овладее треперенето си, но той го усети по потръпването на раменете й.
- Боиш ли се от мен, Мариса? - попита. - Какво точно си мислиш, че ще ти сторя?
- Не искам Бъч да се бие - заяви тя, сякаш не го бе чула. Една от черните вежди на Вишъс се повдигна.
- Не зависи от теб.
- Прекалено е опасно за него.
- След видяното тази нощ не съм много сигурен в това.
Суровата му усмивка я накара да направи крачка назад, но гневът я възпря от по-нататъшно отстъпление.
- Забрави ли в какво състояние беше в болницата? Сам видя какво му бяха сторили миналия път. Мислех, че те е грижа за него.
- Ако се окаже, че може да ни бъде полезен, и ако той е съгласен, ще го използваме.
- Точно в този момент ненавиждам Братството! - произнесе тя на един дъх. - Както и теб.
Понечи да го заобиколи, но Вишъс я улови за лакътя и я придърпа към себе си - властно, но без да й причинява болка. Очите му обходиха лицето, шията, тялото й.
И тогава тя почувства пожара, който бушуваше в него. Вулканичната стихия. Огнения ад, заключен зад решетките на ледения му самоконтрол.
- Пусни ме - прошепна и сърцето й заби учестено.
- Не съм изненадан.
Отговорът му беше тих, но прозвуча като потракването на нож, оставен върху маса.
- От к-к-какво?
- Ти си достойна жена. С основание не ме харесваш. Искрящите му очи се спряха върху лицето й.-Знаеш ли, ти наистина си най-прекрасната дъщеря на нашата раса.
- Не... не съм...
- О, да, и още как.
Гласът на Вишъс ставаше все по-нисък и по-тих, докато накрая Мариса не беше сигурна дали наистина го чува, или всичко бе плод на въображението й.
- Направи мъдър избор с Бъч. Той ще се грижи за теб, ако му позволиш. Ще му позволиш ли, Мариса? Ще го оставиш ли... да се грижи за теб?
Хипнотизирана от диамантените му очи, тя усети как палецът му се плъзва по китката й, напред-назад, напред-назад. Постепенно пулсът й се успокои и сърцето й заби в ленивия ритъм на ръката му.
- Отговори ми, Мариса.
Тя се олюля.
- Какво... какво ме попита?
- Ще му позволиш ли да те вземе? - Вишъс се наведе към нея и долепи устни до ухото й. - Ще го приемеш ли в себе си?
- Да... - задъхано прошепна Мариса. Прекрасно си даваше сметка, че говорят за секс, но беше прекалено оплетена в изкусителната мрежа на мига, за да не отговори. - Ще го приема в себе си.
Вишъс разхлаби желязната си хватка и я помилва по ръката. Пръстите му се плъзнаха по кожата й, топли и уверени. Той сведе поглед към мястото, което докосваше, и лицето му придоби вглъбено изражение.
-Добре. Това е добре. Двамата сте прекрасна двойка. Същинско шибано вдъхновение.
И като се обърна, той излезе от стаята.
Объркана и разтърсена, Мариса отиде до вратата със залитане и се загледа как Вишъс се изкачва с твърда стъпка по стълбите. Изведнъж той се извърна към нея и тя неволно вдигна ръка към гърлото си. Усмивката му беше толкова мрачна, колкото светли бяха очите му.
- Хайде, Мариса. Наистина ли мислеше, че ще те целуна? -Тя ахна. Точно това й беше минало през...
Вишъс поклати глава.
- Ти си жената на Бъч и за мен винаги ще си останеш такава, независимо дали ще се съберете или не.
И като продължи нагоре по стълбите, добави:
- Освен това не си мой тип. Кожата ти е прекалено нежна.
Ви влезе в кабинета на Рот и затвори двукрилата врата след себе си. Разговорът с Мариса беше адски смущаващ, и то по ред причини. От седмици не беше прониквал в ничии мисли, но днес беше прочел нейните без проблем. Или пък просто беше налучкал? По дяволите, това май беше по-вероятно. Съдейки по широко отворените й очи, очевидно си бе помислила, че ще я целуне.
Но беше сгрешила. Гледаше я по този начин, защото тя възбуждаше интереса му, а не защото беше привлечен от нея. Искаше да разбере защо Бъч я бе докосвал с такава жар и любов. Дали беше нещо в кожата й? В тялото й? Или беше красотата й? Как точно го правеше?
Как успяваше да отведе Бъч отвъд секса - там, където душите се сливат?