Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Пък и самият Ван беше получил толкова много в замяна на саможертвата си. Онова, особеното у него, отново беше в играта.
- Готов ли си да тръгваме? - повика го Хавиер от коридора. Ван преглътна мъчително. В каквото и да се беше забъркал, то определено не беше обикновено престъпление, беше много по-страшно и загадъчно. Сега той беше инструмент на злото. Защо тогава не бе разтревожен?
Вместо това се наслаждаваше на силата си и нямаше търпение да я използва.
- Да, готов съм.
Усмихна се на отражението си. Имаше чувството, че съдбата му беше предопределила нещо много специално и то се беше сбъднало. И че се намира точно там, където трябва да бъде.
НА СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР МАРИСА ТЪКМО ИЗЛИЗАШЕ ИЗПОД душа, когато чу металните щори да се вдигат за през нощта. Господи, толкова беше уморена. Денят се беше оказал ужасно напрегнат.
Но пък всички неща, които трябваше да свърши, й бяха помогнали да не се побърка от тревога по Бъч. Или поне да не мисли непрекъснато за него.
Това, че отново беше пострадал от ръката на лесър, не беше единственото, което я тревожеше. Чудеше се къде ли се намира и дали някой го наглежда. Очевидно не беше брат й. Но дали Бъч си имаше някой друг?
Ами ако беше прекарал целия ден с друга жена, която се бе грижила за него и го бе лекувала?
Вярно, предишната вечер се бяха чули по телефона и той й беше казал точно каквото тя искаше да чуе. Уверил я беше, че е добре. Не беше скрил, че се е бил с лесър. Съвсем честно й беше обяснил защо не иска да се среща с нея, докато не е сигурен, че състоянието му е стабилно. И освен това се бяха разбрали да се видят за Първото хранене днес.
Не го винеше, че се бе държал някак сковано - отдаваше го на тревогата му. Едва след като затвори, Мариса си даде сметка за всичко, което бе пропуснала да го попита.
Отвратена от собствената си несигурност, тя отиде до шахтата за мръсни дрехи и пусна мократа кърпа. Когато се изправи, изведнъж й се зави свят, тя се олюля и трябваше да приклекне, за да не се строполи в несвяст.
„О, нека нуждата да се нахраня да отмине. Моля те!"
Задиша дълбоко и когато главата й се проясни, бавно се изправи. Отиде до умивалника и докато плискаше лицето си със студена вода, си даде сметка, че иде трябва да се видисРивендж. Но не и тази вечер. Тази вечер имаше нужда да бъде с Бъч. Трябваше да го види и с очите си да се увери, че е добре. Освен това трябваше да поговори с него. Важен беше той, не нейното тяло.
Когато се посъвзе, облече синъо-зелената си рокля на „Ив Сен-Лоран". Господи, как я ненавиждаше вече! Свързваше я с толкова неприятни спомени, сякаш сцената, разиграла се между нея и Хавърс, се беше пропила във фината материя като отвратителна миризма.
Почукването, което очакваше, се разнесе точно в шест часа. На прага стоеше Фриц и й се покланяше с усмивка.
- Добър вечер, господарке.
- Добър вечер. У теб ли са документите?
- Както поискахте.
Тя пое папката, която икономът й подаде, отиде до бюрото и прелисти книжата вътре. Подписа се на няколко места, после затвори папката и сложи ръка отгоре й.
- Приключихме бързо.
- Адвокатите ни са наистина добри, нали?
Мариса си пое дълбоко дъх и му върна пълномощното и договора за наем. След това отиде до нощната масичка и взе гривната от диамантения комплект, който носеше в нощта, когато се появи на прага на Братството. Докато подаваше искрящото украшение на догена, за миг си спомни как баща й й го беше подарил преди повече от сто години. Той никога не би предположил за какво смята да го използва дъщеря му. Слава на Скрайб Върджин.
Икономът се намръщи.
- Господарят не одобрява това.
- Знам, но Рот вече направи достатъчно за мен - отвърна Мариса, а диамантите проблеснаха между пръстите й.
- Фриц? Вземи гривната.
- Господарят наистина не одобрява.
- Той не ми е попечител, така че не зависи от него.
- Той е крал. Всичко зависи от него - възрази Фриц, но въпреки това взе украшението.
Докато догенът се обръщаше, за да си тръгне, изражението му беше толкова съкрушено, че Мариса каза:
- Благодаря ти, задето донесе част от бельото ми и задето се погрижи тази рокля да бъде почистена. Много си внимателен.
Лицето на Фриц се поразведри от похвалата за добре свършената работа.
- Искате ли да извадя още няколко рокли от куфарите ви? Мариса сведе поглед към синьо-зелената рокля и поклати глава.