Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Блей леко се изчерви.
— Аз… да. И на мен ще ми дойде добре. Джон?
Въодушевен от успеха си на стрелбището, Джон кимна.
— Добре — Блей повдигна джинсите си. — Ще отидем в «Зироу Сам».
Куин се намръщи.
— Какво ще кажеш за «Скриймърс»?
— Не, предпочитам «Зироу Сам».
— Добре. Можем да отидем с моята кола — Куин се огледа. — Джон, защо не отидеш с автобуса у Блей?
Не трябва ли да се преоблека?
— Ще вземеш назаем дрехи от него. Трябва да изглеждаш добре за
«Зироу Сам».
Изневиделица се появи Леш.
— Ще ходиш в центъра, така ли, Джон? Може да се срещнем там, приятелче.
С гадна усмивка на лицето той се заотдалечава бавно и мускулестите
му рамене се стегнаха, сякаш влизаше в битка. Или му се искаше.
— Май си търсиш гадже, Леш — изръмжа Куин. — Продължавай в
този дух и ще си го получиш, приятелче.
Леш спря и хвърли поглед назад, осветен от лампите над него.
— Куин, поздрави баща си от мен. Винаги ме е харесвал повече от
теб. Може би защото двете ми половини си пасват.
Леш посочи с пръст окото си и продължи напред. Лицето на Куин се
изопна, сякаш се превърна в статуя. Блей прегърна приятеля си през
врата.
— Дай ни четирийсет и пет минути да се приготвим и после можеш да
дойдеш да ни вземеш.
Куин не отговори веднага. Най-накрая каза с тих глас: — Да. Няма проблем. Ще ме извините ли за момент?
Куин хвърли учебниците си и се върна в помещението с шкафчетата.
Вратата се затвори след него и Джон изписа с ръце: Семействата на Леш и Куин близки ли са?
— Двамата са първи братовчеди. Бащите им са братя.
Джон се намръщи.
Защо Леш сочеше към окото си?
— Не се тревожи за това.
Джон го хвана за ръката.
Кажи ми.
Блей потърка червенокосата си глава, като че се мъчеше да измисли
някакъв отговор.
— Добре… Бащата на Куин не е кой да е в глимерата. Същото важи и
за майка му. А там не се уважават дефектните.
Каза го, сякаш това обясняваше всичко.
Не разбирам. Какво му е на очите?
— Едното е синьо, а другото зелено. Куин никога няма да има
семейство заради това, че са различни. Баща му се е срамувал заради него
цял живот. Затова винаги сме в моята къща. Има нужда да се махне от
родителите си — Блей погледна към вратата на помещението с
шкафчетата, сякаш през нея можеше да зърне приятеля си. —Единствената причина, заради която още не са го изхвърлили, е, защото
се надяваха, че нещата ще се оправят след преобразяването. Затова той
трябваше да използва някоя като Марна. Кръвта й е много чиста. Според
плана това трябваше да помогне.
Но не стана така.
— Не. Вероятно скоро ще го накарат да си тръгне. Имам готова стая
за него, но се съмнявам, че ще я използва. Много е горд. И с основание.
На Джон му хрумна ужасна мисъл.
Как е получил синината? Тази на лицето му, след като премина
преобразяването?
В този миг вратата се отвори и Куин се появи с широка усмивка на
лицето.
— Ще тръгваме ли, господа? — вдигна учебниците си, възвърнал
самочувствието си. — Да действаме, преди всички свестни жени в клуба
да са заети.
Блей го потупа по рамото.
— Води ни, маестро.
Тръгнаха към подземния паркинг, Куин — отпред, Блей — отзад, а
Джон — в средата.
Когато Куин се качи в автобуса, Джон побутна Блей по рамото.
Бил е баща му, нали?
Блей не отговори веднага. После кимна веднъж.
18.
Това или беше супер страхотно или плашещо до смърт.
Джейн имаше чувството, че върви през подземен тунел в някой от
филмите на Джери Брукхаймър. Сякаш се намираше сред декорите на
високобюджетна холивудска продукция: стомана и приглушено
осветление, идващо от безкрайно дълги флуоресцентни лампи. Всеки миг
героят на Брус Уилис от 80-те години щеше да дотича, облечен в
разкъсана, очертаваща мускулите риза и с картечница в ръка.
Погледна към флуоресцентните панели на тавана и после към
лъскавия метален под. Можеше да се обзаложи, че стените са дебели поне
петнадесет сантиметра. Тези имаха пари. Много пари. Такива, които не се
печелят от незаконна търговия с медикаменти на черния пазар, нито със
задоволяване нуждите на пристрастените към кокаина. Това бяха суми от
порядъка на тези в държавна хазна, което навеждаше на мисълта, че
вампирите не бяха просто друг вид, а друга цивилизация.
Докато тримата вървяха, тя се чудеше защо не я бяха вързали. Но пък, от друга страна, пациентът й и приятелчето му бяха въоръжени.
— Не — пациентът поклати глава към нея. — Не си с белезници, защото няма да избягаш.