Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
ерекцията му.
Джейн простена и изви тяло, а нещо остро се опря във врата й под
основата на челюстта. Кучешки зъби.
Изпълни я страх, но също и неистова възбуда.
Преди да успее да проумее връзката между тези две
противоположности, устата му се отдели от врата й, за да открие гърдите
й през ризата. Засмука ги, а с ръка притисна мястото, което беше готово
за него, жадуваше за него. Тя отвори уста и нещо си проправи път
навътре… палецът му. Впи се в него страстно и си представи какво друго
можеше да бъде между устните й.
Той беше господарят на всичко това, този, който задействаше
механизма. Знаеше отлично какво прави, когато притисна с пръсти
овлажнените й панталони, за да я доведе до ръба.
Глас в главата й — неговият — произнесе: — Свърши заради мен, Джейн.
Изневиделица ярка светлина освети лицето й и тя се изправи в опит
да отблъсне с ръце пациента си.
Само че той не беше дори близо до нея. Лежеше в леглото си. Заспал.
А колкото до светлината, тя идваше от коридора. Ред Сокс беше
отворил вратата на спалнята.
— Съжалявам, че ви будя — каза. — Имаме спешна ситуация.
Пациентът се изправи до седнало положение и погледна към Джейн. В
мига, когато очите им се срещнаха, тя се изчерви и отклони поглед.
— Кой? — попита пациентът.
— Фюри — Ред Сокс кимна към креслото. — Трябва ни лекар.
Възможно най-бързо.
Джейн прочисти гърло.
— Защо гледаш към…
— Нужна си ни.
Първата й мисъл беше, че прекалено се забърква с тях, но
професионалистът у нея проговори.
— Какво се е случило?
— Доста грозна гледка. Нападнат е с бухалка. Ще дойдеш ли с мен?
Гласът на пациента й я изпревари и с характерния протяжен изговор
изрече нещо невероятно.
— Ако тя ще ходи някъде, идвам и аз. И колко е зле?
— Ударен е в лицето. Лошо. Отказва да отиде в клиниката на Хавърс.
Каза, че Бела е там заради бебето и не иска да я разстройва, като се появи
в такова състояние.
— Проклетият брат все трябва да се прави на герой — Ви погледна
към Джейн. — Ще ни помогнеш ли?
След секунда тя потърка лицето си. Дявол да го вземе.
— Да, ще помогна.
Джон свали глока, който му беше даден, и се загледа в мишената, висяща на двайсетина метра от него. Плъзна предпазителя обратно на
мястото му. Нямаше думи.
— Боже — промълви Блей.
Неспособен да повярва, Джон натисна жълтия бутон вляво от себе си
и парчето картон се приближи като куче, повикано у дома. В центъра, подредени като листенца на маргаритка, имаше шест точни попадения.
Небеса! След като се беше провалял във всичко, свързано с боя, на което
ги обучаваха, най-накрая се беше представил отлично в нещо.
Как да не забрави за главоболието си?
Нечия тежка ръка се стовари на рамото му. В гласа на Рот звучеше
гордост.
— Справи се много добре, синко. Наистина добре.
Джон се протегна и откачи мишената.
— И така — заключи Рот. — Това е всичко за днес. Проверете
оръжията си, момчета.
— Хей, Куин — извика Блей. — Видя ли това?
Куин предаде пистолета си на един доген и се приближи.
— Като дело на Мръсния Хари е.
Джон сгъна парчето хартия и го прибра в задния джоб на джинсите
си. Докато връщаше оръжието си, се почуди как да го разпознае, че да
може да го използва отново при следващата тренировка. Серийните
номера бяха изтрити, но на цевта имаше малка драскотина. Със сигурност
можеше да го различи.
— Вървете — нареди Рот, облегнал огромното си тяло до вратата. —Автобусът ви чака.
Когато Джон остави пистолета си и вдигна поглед, до него стоеше
Леш, огромен и застрашителен.
С плавно движение се наведе и остави глока си с цев, насочена към
гърдите на Джон. Недвусмислено показалецът му докосна леко спусъка.
Блей и Куин бързо се намесиха, като му блокираха пътя. Направиха го
небрежно, сякаш бяха наоколо случайно, но посланието им беше ясно.
Леш повдигна рамене, отдръпна ръка от глока и на път за вратата потупа
Блей по рамото.
— Нещастник — измърмори Куин.
Тримата се запътиха към шкафчетата си, за да си вземат учебниците, и после поеха заедно навън. Тъй като Джон щеше да използва тунела, за
да се прибере в имението, те спряха пред вратата на бившия кабинет на
Тор.
Другите ученици минаваха покрай тях и Куин снижи глас.
— Тази вечер трябва да излезем. Не мога повече да чакам — той
направи гримаса и подръпна панталоните си, като че там имаше шкурка.
— Умирам за жена, ако разбирате какво имам предвид.