Смърт край Змийската река

Нарциси грееха в яркожълто въпреки проливните дъждове. Струваше й се, че самата тя процъфтява.

А в днешния паметен ден щеше да излезе от града за известно време.

За повечето жени ходенето на фризьор е обикновена, почти всекидневна част от живота. За нея бе изпълнено с възбуда и вълнение като скачане с парашут. И като истински новак се страхуваше да направи първата стъпка.

— Мога да променя графика си лесно — каза тя на Джоуни. — Ако си заета днес…

— Не съм казвала подобно нещо — възрази Джоуни, като сипа тестото за палачинки в тигана.

— Да, ама благодарение на хубавото време вероятно на обяд ресторантът ще е претъпкан. Нямам нищо против да помогна.

— Справях се с кухнята и преди да се появиш в града.

— Разбира се. Но ако имаш нужда от помощ…

— Имам две ръце, а и Бек е тук.

Бек, здрав и солиден като дъб, се ухили весело и продължи да реже зеле.

— Джоуни ще ме съсипе от работа, Рийс — престорено се оплака той.

— Ако салатата не е готова до единадесет, Рийс няма да ми попречи да те сритам по задника — заплаши го Джоуни.

— О, стига бе, Джоуни.

— Искаш ли да си полезна? — обърна се Джоуни към Рийс. — Сипи кафе на Мак, преди да излезеш.

— Добре. Мобифонът е у мен, в случай че си промениш решението. Няма да тръгна поне още един час.

Рийс се помота още малко, но накрая взе каната с кафето и отиде зад бара, където Мак чакаше палачинките си.

— Да не прекъснах скандал между теб и Джоуни? — попита той.

— Не. Нищо такова — усмихна се младата жена и му наля кафе. — Просто се отбих в ресторанта. Днес имам почивен ден.

— Така ли? Имаш ли интересни планове?

— Да. Нещо такова. Двете с Линда-Гейл отиваме в Джаксън.

— Обиколка на магазините?

— Вероятно — кимна Рийс, като си припомни, че Линда-Гейл я бе заплашила със здраво пазаруване. — И ще се подстрижа.

— Отиваш чак до Джаксън, за да се подстрижеш? — учуди се Мак. — И тук си имаме фризьорски салон. „Гребенчето Къри“.

„Гребенчето Къри“ бе малка бръснарничка с два стола, където правеха войнишки подстрижки и зловещи къдрения. Рийс се усмихна развеселено и му пода де захарницата.

— Звучи глупаво, нали? Линда-Гейл каза, че отива ме да харчим пари. Но май няма нужда да ходя дотам.

— Изчезвай — нареди й Джоуни, като постави пред Мак палачинките му.

— Тръгвам — обеща Рийс и взе чантата си и тънката папка, която бе донесла. — Възнамерявам да покажа скицата на доктор Уолъс из Джаксън — обясни тя. — Все още не си се натъкнал на човек, който да я познае, нали? — обърна се към Мак, като извади едно от копията и му го показа за пореден път.

— Не. Залепил съм скицата на щанда в магазина, за всеки случай.

— Благодаря ти, че си се сетил. Е, Джаксън е голям град. Може и да извадя късмет там.