Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Рийс се изчерви от смущение, докато излизаше от офиса на шерифа. Знаеше, че освен съчувствието в очите им имаше и доста въпроси. Например — напълно откачена ли е Рийс Гилмор?
Майната им. Просто майната им, каза си тя, докато се връщаше към ресторанта на Джоуни, за да си вземе колата. Нямаше да се преструва, че не бе видяла убийството, нямаше да прибере скиците в чекмеджето и да забрави за тях.
Нито пък да се остави черните мисли да я завладеят и да провалят деня й.
Днес отиваше в града, където щеше да се разкраси.
Господ да й е на помощ.
Рийс се загледа в красивата природа наоколо. Трио пеликани се издигна във военна формация над блатото. Кльощав койот вървеше бавно в полето. Гледката я накара да помоли Линда-Гейл да спре колата.
Келнерката нарече койота „едър плъх“, но изпълни молбата й.
— Изглежда като опасен хищник — каза Рийс.
— Койотите са долни копелета.
— Може и така да е, но ми се иска да чуя как вият. Също като по филмите.
— Забравих, че си градско чедо. Когато времето се затопли достатъчно, за да държиш прозорците отворени нощем, ще можеш да ги чуеш понякога.
— Ще впиша това в списъка си със задачи. Благодаря ти, че спря заради градското чедо.
— Няма проблеми — усмихна се Линда-Гейл и подкара колата.
Понесоха се по пътя към Джаксън.
Рийс намираше Ейнджълс Фист за груб и интересен нешлифован диамант. В сравнение с него Джаксън бе голям, излъскан и с многобройни фасети. Магазини, ресторанти и галерии изпъстряха широките дървени тротоари. Улиците бяха оживени. И всички изглеждаха забързани нанякъде. Вероятно се отбиваха в града, преди да посетят някои от парковете.
Други пък бяха дошли на пазар, на делова среща или просто на обяд.
Помисли си, че градът процъфтява. А отвъд цивилизацията се издигаха могъщите, покрити със сняг върхове на планината, които блестяха под слънцето като скъпоценни камъни.
За по-малко от две минути Рийс реши, че въпреки зашеметяващите гледки тук бе направила по-добър избор с Ейнджълс Фист.
Тук имаше прекалено много хора. И животът течеше по-бързо. Хотели, мотели, ресторанти, зимни спортове, летни спортове, агенции за недвижими имоти.
Едва бе влязла в града, когато й се прииска да се върне обратно.
— Страхотно ще се забавляваме! — въодушевено извика Линда-Гейл, като подкара бързо из оживеното движение. — Ако си леко притеснена, просто затвори очи.
— И да пропусна катастрофата?
— Аз съм страхотен шофьор — успокои я приятелката й и го доказа, като профуча сръчно между голям джип и мотор, махна весело на шофьорите, после взе завоя със свистене на гуми. — Мисля да се боядисам в червено.
— Аз пък вече позеленях. Линда…
— Почти стигнахме. Някой път трябва да се поглезим сериозно. Да си поръчаме пълната програма в един от козметичните салони. Тук са направо страхотни. Искам някой да ме намаже с кал, да ми направи билков масаж и… Господи, място за паркиране!
Тя се устреми към мястото за паркиране. Притесненията на Рийс от тълпите, движението и косата й се стопиха, погълнати от страха от приближаващата смърт.
Но преди да успее да затвори очи и да се помоли на Бога, колата бе паркирана до бордюра.
— На две пресечки сме от мястото, но няма да ги усетиш. А и така ще имаш възможност да поразгледаш града — каза Линда-Гейл.
— Едва ли ще мога да вървя, краката ми треперят от ужас.
Линда-Гейл се засмя и я сръчка въодушевено.
— Хайде. Да вървим и да се позабавляваме с новите си прически.
— Колко глоби на година отнасяш? — попита Рийс. — И колко коли унищожаваш през този период?
Приятелката й се ухили и я хвана подръка.
— Не се дръж като някоя бабичка. О, Господи! Виж! Погледни това яке! — извика тя и повлече Рийс към витрината на магазин, където се вторачи възхитено в кожено яке в шоколадовокафяво. — Изглежда невероятно меко. Но сигурно струва милиони. Хайде да го пробваме. Не, ще закъснеем. Ще го пробваме с новите си прически.
— Нямам милион долара.
— Нито пък аз, но нищо не ни струва да го облечем. Изглежда тясно, така че на теб ще ти стои по-добре. Но пък ако имах милион, щях да си го купя.
— Май имам нужда да полегна.
— Ще се оправиш. А ако ужасно се разтревожиш, имам плоско шише в чантата.
— Ти… — заекна Рийс. — Шише с какво?
— Ябълково мартини, в случай че се нуждаеш от нещо, за да се отпуснеш. Или пък просто за да се порадваш на живота. Уха! Дий!
Рийс завъртя глава и забеляза висок, слаб каубой в ботуши, избелели джинси и шапка.
— Сладур — отбеляза Линда-Гейл.
— Мислех, че си влюбена в Ло.
— Да, но това е същото като с якето, Рийс. Нищо не ти струва да погледаш. Обзалагам се, че не само си се гледала с Броуди, нали? Страхотен ли е сексът с него?