Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Става късно.
— Да нямаш вечерен час?
— Не, но… искаш ли да остана?
— Реших, че ако останеш цяла нощ, утре сутрин ще се почувстваш задължена да ми приготвиш закуска.
Сърцето й запя.
— Е, вероятно би могъл да ме убедиш да ти сготвя.
— Сутрин съм адски убедителен — увери я той, като изрита чаршафа и я придърпа към себе си. — Освен това още не е късно, а и не съм свършил с теб.
— В такъв случай ще остана.
По-късно, когато Броуди заспа, Рийс се почувства неспокойна и притеснена. Започна да се бори със себе си, но накрая се предаде и стана от леглото.
Трябваше да провери ключалките. Само веднъж, обеща си тя, като взе ризата му и излезе на пръсти от стаята. Поскърцването на дъските я накара да се намръщи уплашено.
Първо провери предната врата. Видя ли, заключена е, скара се на себе си. Ти самата я заключи, нали? Но пък какво толкова лошо имаше в проверката? Задната врата също бе заключена. Разбира се, че беше. Но…
Отиде до нея и опита ключалката. Загледа се в кухненските столове. Искаше й се да пъхне един под бравата и едва успя да се въздържи.
Все пак не беше сама в къщата. До нея спеше едър, силен мъж. Бездруго никой нямаше да се опита да проникне тук. Но и да опиташе, Броуди щеше да се справи с него.
— Проблем ли има?
Рийс не изпищя, но се спъна стреснато и се халоса болезнено във вратата. Броуди пристъпи към нея.
— Не си много сръчна, а?
— Ха-ха. Може и да не съм. Аз просто…
Броуди я беше чул да излиза от спалнята и бе решил, че сигурно отива до банята. Но после бе чул скърцането на стълбите. Любопитството го бе накарало да обуе джинсите си и да я последва.
— Всички врати ли са заключени? — попита небрежно.
— Да. Просто исках да… проверявам ключалките, преди да заспя. Не е кой знае какво.
— Кой твърди, че е? Това моята риза ли е?
— Ами да. Не мога да се разхождам наоколо гола.
— Не виждам защо не. Но след като не ме попита дали можеш да я вземеш назаем, значи си неучтива. Качвай се горе и си ми я върни.
— Прав си — усмихна се Рийс облекчено. — Ужасно се срамувам.
— Така и трябва — хвана я той за ръка и я поведе нагоре. — Би ли ти харесало, ако аз започна да се перча наоколо в твоите дрехи?
— Знам ли, може да го намеря за забавно.
— Да бе, като че ли някоя от дрехите ти ще ми стане. Как искаш вратата?
Тя се вторачи в него и се зачуди дали Броуди чу как сърцето й пада в краката му.
— Затворена и заключена, ако нямаш нищо против.
— За мен е без значение — каза той, като заключи. — А сега си ми върни проклетата риза.
Кошмарът я събуди. Обърканите образи, острата болка. Отвори бързо очи. Не беше в килера, не кървеше. Но сенките и силуетите в стаята бяха непознати и накараха сърцето й да се разтупти от страх, докато си спомни къде се намираше.
Спалнята на Броуди. Леглото на Броуди. И лакътят на Броуди, забит в ребрата й, което й се стори странно успокояващо.
Не само беше в безопасност, но и се чувстваше страхотно.
Броуди спеше по корем, с разперени ръце и крака. През нощта я бе избутал почти до края на матрака. Но това не беше важно. Беше успяла да поспи дълбоко няколко часа, въпреки малкото място.
А преди това бе използвала пълноценно удобното легло.
Рийс се надигна и изпита леко разочарование, когато Броуди не се протегна към нея. Всъщност не е лошо, каза си тя. Трябва да свърша безброй неща и да приготвя закуска. При това с ограничените запаси в кухнята на Броуди.
Излезе на пръсти от спалнята и влезе в банята. Натисна бутона на ключалката, но вратата не се заключи. Остана вцепенена няколко секунди, притиснала купчината дрехи към гърдите си.
Как бе възможно вратата да не се заключва? Спалнята имаше ключалка, но не и банята. Абсурдна история. И адски нередна. Трябваше да се заключва.
Няма нужда да заключвам вратата, опита да се успокои тя. Никой не проникна в къщата снощи. Жива съм. Никой няма да влезе и днес. Броуди спи в стаята отсреща. Ще остана само три минути под душа и край. Всичко ще бъде наред.
Банята му беше два пъти по-голяма от нейната, със стандартна бяла вана и душ. Тъмносини хавлиени кърпи, които не отиваха на зелените шкафове. Но нямаше нищо странно. Тя се вторачи във вратата и колебливо завъртя крановете за водата.
Хареса гладките стени от дървени трупи, плочките, които приличаха на речни камъни. Броуди трябва да си купи сиви хавлии, помисли си. Или да се опита да намери нещо в зеления цвят на шкафовете.
Насили се да се съсредоточи върху тази идея, докато се пъхаше под душа.
Грабна сапуна и започна да си повтаря таблицата за умножение. Изпусна го стреснато, когато на вратата се почука.