Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Пръстите на свободната му ръка откопчаха сутиена й. Рийс ококори очи. Броуди се притисна плътно в нея. Всичко в тялото му бе твърдо, силно и малко грубо. Точно както тя искаше.
Ръцете му се плъзгаха по кожата й и научаваха тайни, които Рийс бе забравила, че притежава. Зъбите му я хапеха лекичко и я караха да потръпва. Броуди разкопча колана на джинсите й и пъхна ръка под грубия плат.
Рийс обезумя от възбуда. Започна да разкопчава ризата му с треперещи ръце. Броуди едва се въздържа да не й се нахвърли като звяр. Повдигна и я положи на леглото. Рийс изрита обувките си и се повдигна, за да го улесни в свалянето на джинсите й.
Устните му се отделиха от нейните и се плъзнаха надолу по врата й. Тя заби пръсти в рамената му. Броуди захапа зърното й и пулсът се ускори.
Тежестта му я приковаваше към леглото, устните му не спираха да я дразнят. Но въпреки силното желание, Рийс усети как я обзема паника. Помъчи се да я прогони и да се остави на желанията на тялото си, но накрая дробовете й я предадоха.
— Не мога да дишам! Не мога! Чакай! Престани!
Нужни му бяха няколко секунди, за да осъзнае, че е изпаднала в шок. Отдръпна се от нея, хвана я за рамената и я повдигна да седне.
— Дишаш — разтърси я леко той. — Престани да си поемаш дъх дълбоко. Ще ти се завие свят.
— Добре, добре.
Знаеше какво да прави. Трябваше да се съсредоточи върху всеки дъх, върху простичкото физическо действие на бавно вдишване и издишване.
Почервеняла от срам, тя скръсти ръце пред гърди те си.
— Съжалявам. Ужасно съжалявам. Писна ми да съм откачалка, по дяволите!
— Тогава престани да се държиш като откачалка.
— Да не мислиш, че е толкова лесно? О, просто ще щракна с пръсти и ще стана нормална. Да не смяташ, че ми е приятно да седя тук гола и унизена?
— Не знам. Приятно ли ти е?
— Долно копеле!
— Ето, пак мили думи.
Гневът в очите й му хареса. Но след миг долови влажния блясък.
— Ако започнеш да плачеш, наистина ще се ядосам.
— Няма да плача, задник такъв! — извика тя и бързо избърса сълзите си.
— Виж какво направи — скара й се той престорено. — Пак ме възбуди. Нараних ли те?
— Какво?
— Нараних ли те?
— Не. Господи — изстена Рийс и покри лицето си с ръка. — Не. Просто… не можех да си поема дъх. Чувствах се заклещена под теб. И се получи смесица от клаустрофобия, тревога заради представянето ми и така нататък.
— Е, ако това е всичко, мога да ти помогна — успокои я той, като легна по гръб и я придърпа към себе си. — Ти можеш да си отгоре.
— Броуди…
— Просто ме погледни.
Започна да я гали и забеляза как възбудата й се завръща.
— Толкова си нежна и гладка. Малко кльощава, но адски привлекателна. Целуни ме.
Тя притисна устни в неговите и прогони паниката. Сърцето му биеше силно до нейното, устните му жадуваха за нейните. Вкусът му събуди отдавна забравени желания.
Но пак започна да протестира и се опита да се отдръпне, когато Броуди повдигна бедрата си. Той обаче я задържа, приковал очи лицето й, и се плъзна в нея.
Заля я вълна от неочаквано удоволствие. От тласъците му тялото й запя. Извика високо при първия си оргазъм и се остави напълно на момента.
Слава богу, помисли си задъхано.
Броуди се надигна и я захапа по рамото. Рийс се задвижи енергично и двамата свършиха едновременно.
Лежеше замаяна, облекчена и благодарна. И без да има представа какво да каже или да направи. Сърцето й все още препускаше лудо, но тялото й бе абсолютно отпуснато. Ако имаше достатъчно сили, щеше да се отметне от думата си и да заплаче.
Сълзи на истинско удоволствие.
Беше правила секс. Бе докосвала и я бяха докосвали. Бе стигнала до оргазъм.
И знаеше, че Броуди също се бе наслаждавал.
— Искам да ти благодаря. Глупаво ли звучи?
Той я погали по гърба.
— Повечето жени ми изпращат скъпи подаръци. Но този път ще се задоволя и с благодарност.
Тя се засмя и сведе очи към него. Броуди лежеше отпуснато със затворени очи. Типично мъжкото му изражение на пълна задоволеност едва не я накара да скочи от леглото и да затанцува въодушевено.
— Сготвих ти вечеря — напомни му тя.
— Вероятно, това си е вид подарък — ухили се той и отвори очи лениво. — Как си, слабаче?
— Истината ли да кажа? Бях престанала да вярвам, че отново мога да се почувствам по този начин. Още една от загубите ми. А това си е сериозна загуба, мамка му. Затова ти благодаря, че остана твърд. Май прозвуча доста неприлично — добави тя, когато Броуди се изсмя. — Сега вече ще замълча.
— Да бе!
Тя се заигра с косата му. Искаше й се да се сгуши в него и да заспи.
— Предполагам, че трябва да се облека и да се прибера у дома.