Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Чака близо час завръщането на шейната. През процепа се виждаше гората, окъпана в ярка слънчева светлина. Коутс бе взел часовника му, но Ейкър предполагаше, че е късна утрин или ранен следобед. Омразната машина се върна, но този път се движеше доста по-бавно. По всяка вероятност я управляваше Гиърбокс и още по-внимателно се оглеждаше за следи от беглеца. Ейкър се надяваше, че се е справил добре; когато воят от двигателя на шейната утихна в далечината, той въздъхна с облекчение и започна да планира следващия си ход.
42.
Разкъсван от чувство за вина, Уолт описа в доклада си срещата с Крабтрий. Хлапето вече бе на осемнайсет и шерифът не можеше повече да покровителства досието му.
Хапна една поничка, за да успокои раздразнения си стомах, ала хладкото кафе само засили неразположението му. Сред множеството телефонни съобщения имаше няколко, които нямаше как да подмине: две от конгресмен Макмилиън относно участието на Уолт в Националната полицейска конференция и едно от Джеймс Пийви. Трябваше да им се обади. Шерифът бе длъжностно лице и се нуждаеше от подкрепата на партията си, особено сега, когато предстояха избори за поста му.
— На Макмилиън ли да звънна първо? — попита Нанси.
— Чакай малко. Обаждал ли се е някой от Ядрената лаборатория на Айдахо?
Вероятността водата в района да е радиоактивна бе накарала Уолт да позвъни в ядрената лаборатория, която се простираше върху площ от хиляда и четиристотин квадратни километра в централната част на щата и стопанисваше повече от трийсет реактора — както действащи, така и спрени от експлоатация.
— Обаждах се на няколко души от лабораторията. Всички до един отказаха среща. Бяха достатъчно любезни, но не мисля, че ще се получи.
— Добре, за последен път тогава. Свържи ме с директора им.
— Сега?
— Сега.
Нанси набра номера. Отсреща я помолиха да изчака. Няколко пъти. Накрая тя благодари и затвори.
— Зает е. Ще се обади при първа възможност.
Уолт се замисли. Най-разумно от тяхна страна би било да се съгласят на разговор или среща и да дадат гласност на серия от опровержения. Но фактът, че отказваха какъвто и да било контакт с него, караше шерифа да смята, че имаха нужда да обмислят становището си, а това му даваше чудесна възможност за атака.
— Обади се на Фиона. Виж дали е свободна по-късно днес. Може да се наложи да прави нощни снимки. Кажи й да си приготви нужната апаратура и да се облече топло.
— Да уведомя ли шерифа на окръг Бют, че отиваш?
— Не. Обади се на авиационната служба в Сън Вали и се опитай да ми запазиш час за самолет буксировчик.
Нанси се ококори изненадано:
— Ще пилотираш безмоторен самолет?
Уолт се усмихна. За пръв път през този ден.
Уолт и пилотът на буксировчика внимателно се отделиха един от друг. Едномоторната „Чесна“ направи плавен вираж надясно и се спусна встрани, а Уолт вдигна носа на безмоторника нагоре и леко наляво.
— По-шумно е, отколкото си представях — обади се Фиона зад него.
— Как се чувстваш?
— Добре съм — отвърна тя. — Казах ти, че нямам проблем с малки самолети.
Уолт пилотираше безмоторни самолети от двайсетгодишна възраст. Интересът му към тях се дължеше на благородната завист, която изпитваше към орлите и ястребите, както и на липсата на достатъчно средства за учебни часове по управление на едномоторна летателна машина.
Планерът внезапно попадна на вертикално въздушно течение от подножието на планината и в рамките на няколко секунди се вдигна трийсетина метра по-високо, оставяйки и у двамата усещането, че стомасите им залепват за плексигласовия капак на кабината.
— Все още ли си добре? — попита Уолт.
— Започвам да свиквам.
Уолт вече виждаше буксировчика. Чесната бе направила пълен завой и се подготвяше за кацане на бетонната писта в Арко. Според уговорката помежду им самолетът щеше да ги чака там, вместо да се връща в Хейли.
— Достигнахме ли необходимата височина? — обади се Фиона, опитвайки се да надвика рева на вятъра покрай крилете на порещия небето безмоторен самолет.