Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Информаторът трябваше да се обади отново в десет часа на 23-и. Докато Джоан и Грег О’Браян се притискаха един към друг, очаквайки позвъняването, десет часът мина и замина. Стана единадесет. После дванадесет и все още нямаше никакво обаждане.
В три очакваният телефонен звън най-сетне се разнесе. Информаторът бе променил решението си.
— Видях всички ония ченгета, които ме дебнат — изръмжа той. — Никога повече няма да видите детето. Нека жената на братовчед ми си го задържи.
Той лъжеше. Всички в командния пункт се съгласиха с това. Беше започнал да лъже от самото начало.
Ами ако не лъжеше? Бяха ли провалили размяната? Няколко минути по-късно по медиите се разнесоха отчаяни молби. „Обади се пак. Възобнови връзката. Няма да има въпроси. Ако си търсен за престъпление, обещава ти се снизхождение. Родителите на Мариан са на ръба на пълното отчаяние. Имай милост към тях.“
Бебешките дрешки, които Вони бе донесла от магазина за стоки втора употреба до Порт Оторити, бяха прекалено големи за миниатюрното пеленаче.
— Нямаха почти нищо — бе съобщила сърдито. Това ставаше след обедното хранене и тя се опитваше да захване с безопасни една долна ризка на раменете, за да не се свлече по ръчичките на бебето.
— Стой мирно! — кресна му тя.
— О, дай да го направя аз — рече нервно баба й. — Вони, защо не отидеш до деликатесния за чаша хубаво горещо кафе и поничка. Не си яла нищо за закуска, а винаги си обичала топли понички.
— Може и да ида.
Веднага щом вратата се затвори зад внучка й, Уанда закуцука към телефона и набра номера на апартамента на десет пресечки от нейния, в който сестра Корделия и сестра Мийв Мари живееха с още четири монахини. Те шеговито наричаха апартамента си своя малък манастир.
Вдигна една от възрастните сестри. Корделия и Мийв Мари били в магазина за стоки втора употреба, осведоми тя Уанда. В момента получавали някои много хубави неща и бързали да ги сортират. О, да, Мийв Мари казала, че имат доста бебешки дрехи.
— Просто изпратете внучката си там, за да си вземе каквото иска.
Но когато Вони се върна с кафето и поничката си, Уанда разбра, че настроението й е дори по-мрачно отпреди, така че не посмя да я заговори за магазина. Знаеше, че Вони ще се досети, че е обсъждала нея и бебето с някого.
Може би утре отново щеше да е добра, помисли си Уанда и въздъхна. Откакто Вони беше пристигнала, тя спеше на дивана и скъсаните пружини усилваха болките от хроничния артрит, които правеха придвижването й толкова трудно. Независимо от това с радост беше отстъпила леглото си на Вони, макар да се безпокоеше, че спи заедно с бебето. Ами ако се обърне насън и го притисне, както беше станало с първото й бебе преди шест години, помисли си Уанда. Тя никога нямаше да забрави онази ужасна нощ в болницата „Емпайър“, когато съобщиха, че бебето е починало. Ами ако й прилошееше и припаднеше, докато къпеше бебето, и то се удавеше. Това се беше случило с второто в Питсбърг. Срамота беше да роди третото бебе толкова скоро след излизането си от психиатричната клиника, помисли си Уанда. Просто не мисля, че е готова да се грижи за бебе.
Елвира откри, че в известен смисъл й се отразяваше добре да е заета, да работи с ръцете си сред хора. От друга страна обаче, беше невероятно мъчително да сортира и сгъва бебешки и детски зимни дрешки, гащеризончета, тениски и пуловери, всичките весело украсени с картинки на Мики Маус, Барни динозавъра, Пепеляшка и Малката русалка Съзнанието, че Грег и Джоан можеше никога да не видят Мариан да носи такива дрешки, я изпълваше с ужасна, изпепеляваща болка.
— Отивам на дрехите за възрастни — каза Елвира на Корделия, след като беше сортирала бебешки дрешки цял час.
Стоманеносивите очи на сестра Корделия омекнаха.
— Елвира, защо не повярваш мъничко в бога и не се помолиш, вместо непрекъснато да се самообвиняваш?
— Ще се опитам. — Очите на Елвира запариха от сълзи, докато отиваше към масата, върху която бяха натрупани дамски дрехи. Корделия е права. Мили боже, помисли си тя, този път не се проявявам като добър детектив. Сега всичко е в твоите ръце.
Обикновено Елвира обичаше да бъбри с хора. Нямаше човек, който да не й е интересен в едно или друго отношение. Но днес стоеше до масите за сортиране и експедитивно съчетаваше поли и сака, които се бяха оказали поединично. Сортираше дрехите по размери и ги подреждаше на съответните рафтове. И въпреки всичко сърцето й радостно трепваше, когато виждаше хората да влизат и ги чуваше да възкликват при вида на привлекателните дрехи.