Том 6 (Исторически драми) [bg]

ще те заприщя да не гълташ вече

богатствата на нашата страна;

устата ти, целувала кралица,

ще лиже пръст; и ти, с усмивка гледал

смъртта на Хъмфри, ще се зъбиш само

на вятъра безчувствен, който с присмех

ще те освирква в твоя собствен череп;

за адска фурия ще те оженя,

задето господаря ни сватоса

за дъщеря на някакъв уж-крал,

без сила, без корона, без народ!

Издигнал се със бесовска подкрепа,

ти — втори Сула95 — се натъпка с хапки

от скъпото сърце на свойта майка;

Анжу и Мен продаде ти самичък

на френския монарх и зарад тебе

нормандците не ни броят за нищо,

а пикардийците избиха всички

управители наши и ни връщат

войниците окъсани и в рани.

На острова ни Уорик и със него

родът на Невиловци, чийто меч

не е бил ваден ни веднъж напразно,

те мразят и се вдигат на борба;

а Йорковци, свалени от престола

чрез отвратително кралеубийство

и тиранична власт, за мъст пламтящи,

развели са над свойте знамена

емблемата със слънцето, което

под надписа „Invitis nubibus“96

разсейва облаците. Тука, в Кент,

народът се бунтува; и накрая

във кралския ни двор са пропълзели