Том 6 (Исторически драми) [bg]

СЪФЪК

Тя чака ме, остана ли без теб,

а да умра пред твоите очи,

ще бъде сладко, както да заспя

върху гръдта ти. Тука бих издъхнал

спокойно като чисто пеленаче,

което, не усещайки, умира

със майчиното зърно в устица;

а пък, обратно, надалеч от тебе

аз луд ще полудея, ще крещя

да ми склопиш очите, ще те викам,

затворила устата ми със устни,

да върнеш моята душа във мене

или във себе си да я приемеш

за втор живот, като в Елизий91 нов!

Смъртта до теб е радостна шега,

далеч от теб — мъчение ужасно.

Оставам тук, каквото ще да става!