![Том 6 (Исторически драми) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/5/1/tom-6-istoricheski-drami-bg-download.jpg)
Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
трикратно отмъщение ви стигне!
СЪФЪК
Кралице, не кълни, а дай на Съфък
с дълбока мъка да ти каже сбогом!
КРАЛИЦАТА
Тфу, мухльо плах, мекосърдечен женчо,
да нямаш дух да прокълнеш врага си!
СЪФЪК
По дявола! Защо да ги кълна?
Да можех да убивам с грозни думи,
тъй както мандрагората убива
със свойте стонове89, аз бих ги клел
с такива остри, режещи слуха,
безмилостни, свирепи, грозни клетви,
през зъби прецедени, придружени
с такъв ужасен израз на лицето,
с какъвто само мършавата Злоба
кълне от свойте мрачни пещери!
Езикът ми от яд се би препъвал,
с очите си бих пръскал гневни искри,
косата ми нагоре би стърчала
като на луд и цялото ми тяло
би пращало към тях ужасни думи!…
Но чувствувам, сърцето ще се пръсне,
ако не почна! Ах, дано да имат
за най-добра напитка — сок отровен,
за гозба най-желана — жлъч горчива,
за мека сянка — кипарис надгробен,
за мила гледка — базилиск убиващ,
за нежна ласка — гущерово жило,
за сладка песен — съсък на усойка,
във съпровод от хор на кукумявки!
Каквито има ужасии в ада…
КРАЛИЦАТА
Не, стига, Съфък! Ти се мъчиш сам.
Тез клетви като слънце в огледало
и като цев, претъпкана с барут,
обръщат свойта сила срещу тебе!
СЪФЪК
Сама поиска, а сега — „Недей!“
Заклевам се в земята, от която
прогонен съм, могъл бих да кълна
през зимата върху планински връх
във продължение на цяла нощ
напълно гол и туй да ми се види
забава лека, траяла минутка!
КРАЛИЦАТА
Не, умолявам те! Не ги кълни!
Дланта си дай ми, да я орося
със горък плач, и на дъжда не давай
да изличи тоз спомен от скръбта ми!
О, ако можеше от таз целувка,
която аз поставям върху нея,
тя траен да запази отпечатък,
за да ти спомня устните, които
към тебе ще издъхват отдалеч
въздишки неизбройни! Тръгвай, тръгвай!
Аз искам да усетя свойта участ!
Додето тук си, само я предчувствам,
тъй както се предчувства сред излишък
оскъдица! О, знай, ще те възвърна
или и аз изгнаница ще стана…
и вече съм, от теб поне, изгнана!
Върви, не говори!… Но чакай! Стой!
Тъй с хиляди целувки се прощават
осъдени приятели, които
раздялата измъчва по-ужасно
от най-ужасна смърт! Прощавай! Сбогом!
И сбогом, щом без теб съм, на живота!
СЪФЪК
Така десетократно съм изгнан:
веднъж от краля си и девет пъти
от теб, кралице! Ако ти не беше,
за острова ни нямаше да страдам.
Пустинята съвсем не е пустиня,
щом в нея имам твойто общество,
защото, гдето ти си, там за мен е
светът със свойте радости безброй,
а гдето няма те, е пустош той!
Животът нека прави теб щастлива,
а аз ще съм щастлив, че ти си жива!
Влиза Воукс.
КРАЛИЦАТА
Къде си тръгнал тъй задъхан, Воукс?
ВОУКС
При негово величество, госпожо,
с вестта, че кардиналът е пред смърт.
От ненадейна болест поразен,
той диша тежко, блещи се във пот,
кълне света и хули небесата.
Ту води разговор с духа на Хъмфри,
ту, мислейки, че кралят е до него,
излива на възглавницата свойта
измъчвана от тежки тайни съвест.
При негово величество аз бързам,
защото той в тоз миг крещи за него!
КРАЛИЦАТА
Носи му новината си! Отивай!
Воукс излиза.
О, черни вести! Що за свят е този?…
Ала защо скърбя за дреболии,
забравяйки прокудата ти, Съфък,
съкровище на моята душа?
Защо за тебе само, скъпи мой,
не се надплаквам с облаците южни90,
те — дъжд изливащи, да никне стръка,
аз — лееща сълзи от черна мъка!
Но тръгвай, кралят иде! Ти го знаеш —
89
„… мандрагората убива със свойте стонове…“ — според поверието корените на това екзотично растение, на което били приписвани различни целебни и магически свойства, имали формата на човешкото тяло и стенели при изскубване.
90
„… не се надплаквам с облаците южни…“ — южните ветрове носят влага и дъждове за британския остров.