Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Това не ми приличаше на онзи Асад Халил, когото познавах. Нормално е да не желаеш жертвата ти да се мотае като зомби в средата на улицата, докато ти се опитваш да увеличиш разстоянието между теб и нея.
Собственият ми мозък, който работи достатъчно добре, изрови една банална история — Лев Троцки, стар болшевик, напърдял гащите с комунистическите си другарчета, бил убит в Мексико Сити от един тип, работил за предшественика на КГБ. Използваното оръжие било ледокоп — и Троцки брал душа цял ден, преди да умре. Така че ако в случая личеше обучението на Борис, човек трябва да приеме, че руснакът ще се сети да каже на Халил:
„Много си падаме по нещата за пробиване на лед, Асад, но трябва да го надупчиш поне два-три пъти“.
Отбелязах си да обсъдя това с Борис, ако ми се удаде възможност. Или може би с Халил.
Уолш продължи да ни запознава с убийството:
— Полицията не е открила мобилен телефон у убития или в таксито. Опитахме да проверим телефонните разговори от мобилния и домашния телефон на убития, но открихме, че той е нямал домашен телефон, а мобилният му — какъвто несъмнено е имал — или не е бил записан на негово име, или е бил от предплатените, без никакви записи. С две думи, задънена улица.
Не беше най-добрият подбор на думи, но нищо чудно. Както бях открил, повечето имигранти от Близкия изток идваха от места, където оставянето на записи за съществуването ти не е добра идея — и тази нагласа беше пренесена в Америка, което правеше работата ми доста по-трудна.
— Предполагаме, разбира се, че таксиметровият шофьор е бил убит от Халил… макар че би могло и да е съвпадение — продължи Уолш.
— Халил го е убил — казах аз, без да се допитват до мнението ми. — Иначе защо сте го обявили за издирване и снимката му е във всяка полицейска кола в града?
Нито Уолш, нито Парези ме попитаха откъде зная това, макар че вече би трябвало да са стигнали до заключението, че Джон Кори все още е включен в Синята мрежа. Е, така беше, но с всяка година след пенсионирането ми източниците ми в НЙПУ ставаха все по-малко и вече все по-трудно се добирах до съществена информация. Но пък все още можех да размахам значката си и да поговоря с някое патрулиращо ченге.
— Отдел Убийства на нюйоркската полиция разследва убийството и ще ни държи в течение — завърши Уолш.
После ни запозна с още някои новини, сред които очакваното откритие, че лихтенщайнската Глобъл Ентъртейнмънт и атинската Хидра Шипинг са фиктивни корпорации. Интерпол и националните полиции на двете страни се занимаваха със случаите.
В полицейския, разузнавателния и антитерористичния бранш винаги казваме:
„Важно е да се знае кой е изстрелял куршума, но още по-важно е да се разбере кой е платил за това“.
Именно. И ако разбереш това, можеш да си представиш по-мащабната картина.
Кой стоеше зад Асад Халил? И защо? Той не би могъл сам да се справи с всичко това. Познанията ми по геополитика са ограничени, но знаех, че Либия и смахнатият й президент полковник Муамар Кадафи се бяха кротнали, след като им набихме канчетата през 1986 г. А след 11/9 се бяха смълчали още повече. Така че, не биха рискували да подкрепят някогашния си побъркан терорист — срещу това нямаше да спечелят нищо, освен още бомби.
Следващият обичаен заподозрян беше Ал Кайда, но тук не виждах почерка им — освен ако нямаха някаква изгода от ставащото. Което ме доведе до мисълта танто за танто.
Явно някаква терористична организация, разполагаща с ресурси, беше осигурила на Асад Халил средства, фиктивни корпорации, паспорти и сведения за набелязаните му жертви, сред които ние с Кейт. Но мисията на Асад Халил „е негова мисия“, не много мащабна и всъщност незначителна на фона на постиженията във войната срещу Съединените Щати. Убийствата на Асад Халил определено изглеждала дребни в сравнение с 11.9. Така де, премахването на господин и госпожа Кори едва ли заемаше челно място в списъка на Ал Кайда, което това означаваше, че от Халил се очаква да отговори на услугата с услуга. Той трябваше да удари някоя голяма мишена за благодетелите си — сграда или паметник, или може някоя важна клечка или клечки.
Мислех си за всичко това, докато Уолш продължаваше приказва, този път предимно на Джордж Фостър. Чаках да стигне до въпроса кой може да стои зад Асад Халил и възможността от по-мащабна атака, вероятно с оръжие за масово поразяване. Но това като че ли не фигурираше в главния ред на Уолш. Може би по-нататък. Уолш приключи с Джордж, който явно беше направен разследващ агент по време на умственото ми отсъствие. Имах реален проблем с това, но бях донякъде загрижен за бъдещото ми място в случая.