Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Въздъхвам и докато се качвам по стълбичката към трамплина, се опитвам да се фокусирам. Заставам в готовност, отпускам ръце встрани от тялото си с дланите навътре и точно в този момент ме озарява стряскащо ясно прозрение — вече не искам да се занимавам с всичко това!
Правя четири стъпки напред и подскачам, като изстрелвам тялото си право във въздуха, но вместо да полетя, установявам, че всъщност падам. За части от секундата се виждам как се сгромолясвам в дълбока скалиста бездна, питайки се какво ли ще стане с мен, когато стигна до дъното. Дали ще се събудя? Или може би вече ще бъда мъртва?
Влизам във водата със свити колене и разплисквам след себе си обилно количество вода.
Свършено е с мен. Насочвам се към съблекалнята, събличам банския си костюм и влизам под душа.
Винаги съм знаела, че някой ден ще се откажа от гмуркането. Никога не съм го виждала като част от бъдещето си. Дълбоко в себе си винаги съм знаела, че никога няма да стана достатъчно добра, за да ме приемат в отбора по гмуркане на който и да е университет. Но досега всичко беше забавно, при това не само самият спорт. Забавни бяха пътуванията с автобус до други училища, игрите на табла между два тура в състезанията, вълнението от победите и от връчването на купите. Не че нямаше и лоши дни, в които не ставах за нищо. Тогава се укорявах, заклевах се, че ще тренирам повече и че ще продължа напред. Но днешното ми отвратително представяне е нещо много повече от поредния лош ден. То просто беше неизбежно. Показа ми, че съм достигнала предела на възможностите си.
С мен е свършено.
Излизам изпод душа и се увивам в хавлията. Изтривам парата от огледалото и се вторачвам в лицето си. Не изглеждам по-различна от вчера. Но се чувствам по-различна.
Това не съм аз. Тръсвам глава и скривам краищата на косата си под кърпата, питайки се как ли ще изглеждам с по-къса прическа. Лали съвсем наскоро се подстрига и сега се тупира в горната част и пръска косата си с лак, който държи в шкафчето си. До този момент тя никога не е обръщала кой знае какво внимание на косата си, а когато отбелязах този факт, тя рече:
— Вече сме на възраст, когато трябва да започнем да мислим как изглеждаме в очите на момчетата. — Нещо, което тогава възприех като шега.
— Какви момчета? — погледнах я слисано, а тя отговори:
— Всички.
После ме изгледа от горе до долу и се подсмихна.
Себастиан ли имаше предвид?
Ако напусна отбора по плуване, ще мога да прекарвам повече време с него.
Изминаха две седмици от ски инцидента с Джордж. Четири ден подред се събуждах ужасена, че сестрата на Себастиан, Амелия, ще му каже, че ме е видяла с Джордж, но засега Себастиан не ми е споменавал нищо по този въпрос. Което означава, че тя или не му е казала, или на него изобщо не му пука. Даже веднъж се опитах да подразбера как стоят нещата, като го попитах за сестра му, а той само отговори: „Много е готина!“, както и: „Може би някой ден ще се запознаете.“
А после се опитах да разбера защо е напуснал частното училище, за да дойде в гимназия „Касълбъри“. Не можех да повярвам, че онова, което ми каза Джордж, е истина — в крайна сметка защо му е на Себастиан да мами на изпитите, когато е достатъчно умен, че да запише такива сложни курсове като висша математика? Обаче той само се изсмя на въпроса ми и отвърна: „Имах нужда от промяна.“
И тогава реших, че Джордж просто е ревнувал.
Сега, след като имах възможността да си отдъхна от необходимостта да се срещам с Джордж, бях решена да дам всичко от себе си, за да бъда по-добро гадже на Себастиан. Уви, но на този етап това като че ли означава да зарежа почти всичко, с което обичам да се занимавам в свободното си време, в това число и плуването.
Почти през ден Себастиан полага максимални усилия да ме накара да прекратя ходенето на тренировки, изкушавайки ме с различни предложения. Например:
— Хайде да отскочим до аквариума „Мистик“ и да погледаме китовете убийци!
— Имам тренировка по плуване! А после трябва да уча!
— Посещението на аквариума е също образователно мероприятие.
— Не мисля, че гледането на китове убийци ще ми помогне с нещо да вляза в колежа.
— Много си отегчителна! — беше отсякъл тогава той, но по начин, от който ставаше ясно, че ако не искам да си губя времето с него, някое друго момиче ще го направи.