Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Проблемът е, че хората невинаги играят по правилата.
И как сега ще обясня всичко това на Джордж? А на Себастиан? Похабих половината от времето си в терзания, че Себастиан може да ми изневери, а се оказва, че човекът, за когото е трябва да се притеснявам, съм самата аз.
Поглеждам крадешком към Джордж. Той се е смръщил, напълно концентриран върху пътя пред себе си, сякаш от това зави си животът му.
— Джордж — започвам жалостиво, — много съжалявам! Чест дума! Всеки път исках да ти кажа…
— Всъщност аз също се срещам и с други жени — изрича студено той.
— Окей.
— Но онова, което не ми харесва, е да ме поставят в ситуация, в която изглеждам като пълен глупак!
— Ти не си глупак! И аз наистина много те харесвам!
— Но не колкото Себастиан Кид очевидно! — срязва ме той. Не се тревожи. Схванах идеята.
Влизаме в алеята пред нашата къща.
— Не може ли поне да си останем приятели? — примолвам се в последен опит да поправя малко нещата.
Вторачен право напред, той отвръща саркастично:
— Разбира се, Кари Брадшоу. Знаеш ли какво ти предлагам? Защо не вземеш да ми звъннеш, когато аферата със Себастиан приключи? Гарантирам ти, че няма да трае дълго.
За момент се втрещявам на мястото си, дълбоко обидена. Накрая изричам:
— Е, щом така гледаш на нещата, добре. Но аз наистина не исках да те наранявам! И мисля, че вече се извиних.
Каня се точно в този момент да се изнеса драматично от колата, когато той внезапно ме грабва за китката и с разкаян глас започва да нарежда:
— Кари, съжалявам! Не исках да се държа толкова грубо с теб! Но предполагам си наясно защо изритаха Себастиан от училището, нали?
— За разпространение на наркотици ли? — прошепвам.
— О, Кари! — въздъхва той. — На Себастиан не му стиска да бъде пласьор на наркотици! Изритаха го заради измами на изпитите!
Никакъв отговор. Онемявам. А после избеснявам.
— Благодаря, Джордж! — изстрелвам и побързвам да изляза от колата му. — Благодаря за приятния ден!
Джордж потегля и аз го проследявам как се изнизва от нашия двор. А с него се изпаряват и надеждите ми да отида на гости в Ню Йорк, както и възможността да се запозная с пралеля му, писателката. Която и да е тя.
Дорит се измъква от къщата и се приближава до мен.
— Къде замина Джордж? — пита жалостиво. — Защо не влезе на кафе?
— Мисля, че повече няма да имаме удоволствието да приемаме в дома си Джордж Картър — отбелязвам аз със смесица от тъга и облекчение.
После влизам вкъщи, а Дорит остава навън, изпълнена с огромно разочарование.
21.
Състезанието
Съдиите вдигат оценките си: четири-три, четири-едно, три-девет. Колективно стенание откъм пейките.
Това ме поставя на предпоследно място в класирането.
Грабвам близката хавлия и я мятам на главата си, за да подсуша косата си. Треньорът Нипси стои до мен с кръстосани пред гърди ръце и съзерцава таблото с присвити очи.
— Концентрация, Брадшоу! — промърморва.
Заемам мястото си на пейката на състезателите, точно до Лали.
— Лош късмет — е единственият й коментар. Този път тя се представя много добре. Спечели в своята категория, което я прави един от претендентите за купата по плуване свободен стил. — Но разполагаш с още един опит! — изрича окуражаващо.
Кимвам и сканирам с поглед пейките на публиката от другата страна на басейна. Да, Себастиан е тук, на третата пейка, точно до Уолт и Маги.
— Да не би да си в цикъл? — пита Лали.
Може би защото сме почти непрекъснато заедно, на двете ни идва почти по едно и също време. Ще ми се да можех да стоваря вината за днешния си провал върху хормоните, но не мога. Давам си сметка, че наистина прекарвам твърде много време със Себастиан и ето че започва да ми личи.
— Не — отговарям мрачно. — А ти?
— Мина миналата седмица — отговаря тя. После поглежда към пейките, забелязва Себастиан и му помахва. Той й отвръща на поздрава. — Себастиан ни гледа! — казва тя в мига, в който се изправям, за да се подготвя за последния си опит. — Не се проваляй този път!