Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Грамадният брадат и мокър до костите Баба лежеше пред лидера на Армията на крадците.
Онези, които го бяха намерили, нямаше как да знаят, но когато бетонобъркачката беше запратена през товарния отсек към него, Баба се бе хвърлил от страничната врата на самолета миг преди тя да се удари в стената.
— Беше изхвърлен на брега преди няколко минути — каза Големия Исус. — Френски командос.
Господарят на анархията погледна отпуснатия Баба и каза:
— Ама че късмет. Ще го използваме в лова на другарите му. Ще го подложим на мъчения и ще излъчваме писъците му на другите на острова. Малцина могат да понасят виковете на измъчван приятел, а както много добре знаеш, Исусе, аз съм забравил повече неща за мъченията, отколкото повечето хора са научавали някога. Отнесете го в газовото отделение.
Майка бързаше нагоре по склона през храсталаците, като буташе настрана покритите със скреж клони. Зак и Ема се мъчеха да не изостават. Зак носеше кутийката със сферите.
— Майко! — извика той. — Какво правим!
Майка се мъчеше да реши точно това.
— Работя по въпроса! — отвърна задъхано. — Обикновено оставям мисленето на Плашилото! Той мисли, а аз стрелям. Рядко ми се налага да си напрягам сивото вещество.
Продължаваше да тича, но умът й не спираше да работи. Все още чуваше последните думи на Скофийлд: „Този път ще трябва да се оправяш сама“.
И затова се запита: „Какво би направил Плашилото в моето положение?“.
— Добре — каза тя. — Първо, държим се по-далеч от пътя. Не могат да минат с камион през храсталаците. Второ: или намираме начин да стигнем брега, което не изглежда особено вероятно, или намираме къде да скрием сферите.
— Не можем да ги скрием на суша — каза Зак. — Може и да са малки и с минимална радиоактивност, но въпреки това са радиоактивни. Дори да ги заровим в земята, могат да ги открият с гайгеров брояч.
— В такъв случай ще се крием заедно с тях, като оставаме колкото се може по-подвижни — отвърна Майка. — Ако успеем да останем незабелязани достатъчно дълго, може би кавалерията ще пристигне, преди кучите синове да са ни открили.
— Помня, че като гледахме картата, видях някаква кариера или мина в тази част на острова — каза Ема. — Добивали някакъв рядък вид гранит…
Точно тогава изкачиха склона и се озоваха пред широка открита кариера с отвесни стени.
Рампи от отъпкана пръст водеха надолу към огромната яма, а мрежа стоманени стълби осигуряваше достъп от рампа на рампа; отдавна изоставени ръждясали камиони стояха като призрачни механизирани статуи на различни места по рампите. Две стари постройки се издигаха при двата входа на кариерата.
Майка спря за момент и присви очи.
— Добре, тъп кашик такъв, мисли — прошепна си тя. — Какво може да направи Плашилото?
И изведнъж й просветна.
— Знам какво щеше да направи. Добре, сладурчета. Слушайте внимателно.
Минути по-късно преследващата ги амфибия на Армията на крадците спря на ръба над кариерата — точно навреме, за да забележи как Майка, движеща се заднешком с вдигнато оръжие, изчезва в един от входовете.
— Влизат в кариерата — каза в радиостанцията водачът на преследвачите, бял офицер, известен като Мако.
— Има само два входа — разнесе се гласът на Тифон. — Завземете ги, после влезте и ги избийте.
— Разбрано — отвърна Мако. — Няма да отнеме много време.
Наистина не отне много време.
Екипът на Мако действаше прецизно и бързо. Отцепиха кариерата и атакуваха, като се прикриваха взаимно в координирано настъпление.
Кариерата не беше сложна — просто място, където се добива гранит — и само след няколко минути по тях откриха огън от един потънал в сенки ъгъл.
Майка.
Съпротивата й не продължи дълго — десет, най-много петнайсет минути. Майка се сражаваше храбро, но противникът й имаше огромно числено и огнево превъзходство. Накрая тя остана без патрони, хората на Мако я обградиха и тя се принуди да прекрати стрелбата и да стане с вдигнати ръце.
Екипът на Мако се втурна към позицията й…
… и откри, че Майка е сама.
Зак и Ема ги нямаше никакви, не се виждаше и най-важната им цел — кутията.
Майка беше направила онова, което би направил Плашилото — беше подмамила преследвачите в кариерата и бе задържала вниманието им колкото може по-дълго, за да даде възможност на Зак и Ема да избягат със сферите.