Гръмотевичния щит [bg]

— Те се мразят — каза Касандра и посочи от високата стена надолу към колесницата, която носеше баща й Приам и микенския цар. — Погледни цялата тази червена мъгла, която се носи около тях и зад гърбовете им като огромно наметало.

Андромаха се усмихна на странното дете и погали тъмната й коса. Касандра погледна нагоре и й се ухили. В този момент Андромаха си даде сметка, че детството на момиченцето отминава. Беше в тринадесетата си година и под туниката й се виждаха малки гърди. Бедрата й пък вече не бяха чак толкова тънки, както преди.

— Не виждам никаква мъгла — каза тя.

— Разбира се, че не виждаш. Колко съм глупава.

Тя се наведе над парапета, опитвайки се да види златната колесница, докато минаваше през портите под тях.

— Внимавай — каза Андромаха и се пресегна, за да я хване за ръката.

— Няма да падна — отвърна Касандра, а после прекоси стената до другия парапет, за да види как колесницата се придвижва към горния град. — Хеликаон е нещастен — каза тя внезапно.

— Беше болен. Сега се възстановява.

— Елена казва, че е питал за теб, но ти не искаш да го видиш.

— Значи Елена говори твърде много — каза рязко Андромаха.

Слънцето светеше ярко и внезапно й призля. Това ставаше за трети път днес.

— Я виж, на плажа пак се бият — каза Касандра. — Много мъже, които се удрят с юмруци и пръчки. — Тя се засмя. — И ето, войниците пак ги разтървават. Колко весело!

Андромаха се премести под сянката на високата кула на портата и седна, дишайки дълбоко и бавно.

Касандра отиде да седне при нея.

— Изглеждаш много бледа — отбеляза тя.

— Вчера ядох пушена риба. Сигурно е била развалена.

Касандра се приближи и положи глава на рамото й.

— Пазачите ти са много красиви — прошепна тя. — Харесвам Кеон.

Гаденето отмина. Андромаха въздъхна и погледна към високия млад войник, застанал на около десетина крачки с другаря си Текос. Както бе предвидил Антифон, Приам нареди всички от царското семейство да бъдат придружавани от стражи по време на Игрите и сватбените тържества. Кеон и Текос бяха приятна компания, въпреки че Андромаха би предпочела много по-общителния Полидорус. Разговорите с него винаги бяха весели и интересни. Той обаче бе зачислен към Елена.