700 метра под земята [bg]

— Това не ме безпокои — подсмихна се екокръстоносецът. — На всеки няколко месеца някой вестник публикува статия, която да го обясни. Тревожа се по-скоро от това, че някои медии говорят за неочаквана пауза в парниковия ефект и подлагат на съмнение обясненията, които даваме за нея.

— Това беше грешка от самото начало. — Д’Авежан се намръщи. — Физичните принципи на процеса, при който въглеродният двуокис задържа топлина в атмосферата, са добре установени. Научните основи за изработването на бъдещите сценарии включваха доста предположения, повечето от които не можеха да бъдат потвърдени. Но е твърде късно да посочим тези различия, без каузата ни да пострада.

Рено кимна.

— Съгласен съм. В началото всичко будеше тревога, а сега нямаме друг избор, освен да продължаваме в същата посока. Ако се опитаме да се върнем назад и да променим някои от по-ранните си твърдения, ще изгубим доверието на хората и тогава планетата ни ще бъде обречена.

— И точно затова имате нужда от мен — засмя се Д’Авежан. — Аз ще се погрижа Земята да е на мястото си и за нашите деца, както и за техните, приятелю.

Разнесоха се ентусиазирани ръкопляскания и Д’Авежан сложи край на разговора, както и на възможността да се запознае с някоя от привлекателните поддръжнички на каузата. Неколцина журналисти му зададоха обичайните въпроси, докато си проправяше път през залата на университета, но той отклони вежливо предложението за интервю с оправданието, че закъснява за среща. Отвън бяха разположени маси, от които парижани можеха да вземат брошури и постери, възвестяващи за опасностите от употребата на органични горива като цяло и хидравличното разпукване2 в частност.

Д’Авежан не смяташе, че който и да било от протестиращите е наясно, че хидравличното разпукване е процес, който се наблюдава вече повече от едно поколение и неведнъж е доказвано, че не представлява реална опасност. За пореден път изпита благодарност, че младежите са склонни да приемат всичко на доверие и никога не проучват сами спорните въпроси. Спомни си един израз — „полезни идиоти“, чийто баща е бил Ленин, а може би Сталин. Беше малко грубичък, но не твърде далече от същината.

Така наречената „хидроразривна революция“ бе довела до нарастване на американските запаси от природен газ. Ако същото се случеше в Европа, мислеше си Ролан, щеше да довърши финансово неговата компания, която имаше доста добри позиции в сферата на възобновяемата енергия. Не ставаше въпрос за снижаване на въглеродните емисии чрез използването на природни газове, нито за намаляване на неблагоприятните промени в климата. Това си беше най-обикновена капиталистическа необходимост. Ако Европа не се преориентираше към борба с хидроразрива, цените на природните енергоизточници щяха да хвръкнат до небесата и всяка вятърна или слънчева електростанция щеше да преустанови работата си, което пък щеше да съсипе компаниите от типа на „Юродайн“. Д’Авежан бе готов на всичко, за да попречи на хора като Ралф Пикфорд да оглозгат кокалите на компанията, която бе създал, и това включваше финансиране на полутерористични екоорганизации като Земната лига и дори специални операции в Щатите. Е, което трябва да се направи, трябва да се направи.