Адвокат за милиони [bg]

— Отиде да вземе Сали — отвърна Фин. — Защо?

— Само така, питам.

— Да не би да имате среща да избирате порцелан или нещо подобно?

— Какво?

— Порцелан. Когато двама души решат да се женят, те първо избират порцеланов сервиз, сребърни прибори, нови хавлиени кърпи, чаршафи, съдове, цялата покъщнина.

— Майната ти.

— Ами електрически котлон? Имате ли си електрически котлон? — Приятелят му махна с ръка. — Не се притеснявай, когато направите сватбата, ще ви подарят поне три.

— Ние няма да го правим така.

— Трябва. Какво е един брак, ако няма порцеланов сервиз? — Фин поклати глава. — Изобщо не го очаквах от вас.

— Наистина ли? Човек с толкова силен женски инстинкт? Мислех си, че още преди нас си го разбрал и предусетил.

— Така или иначе, харесва ми. — Той погледна по-стария от него Козловски, който неловко пристъпи върху другия си крак. — Бракът ми харесва.

— Бракът — повтори Козловски и сви рамене. — Ние сме заедно повече от година.

— Знам и точно затова съм изненадан. Струваше ми се, че всеки от вас е постигнал доста повече, отколкото другите могат само да мечтаят. Наистина ли искате да развалите всичко?

— Аз я обичам.

— Разбира се. Защо тогава рискуваш да я загубиш?

— Да я загубя, след като се оженя за нея?

Фин кимна.

— Да, рискуваш да загубиш Лиса, като се ожениш за нея. Тя не е от примерните съпруги. Нито ти. Може да си бил такъв като по-млад. Ако беше тръгнал по друг път, сега щеше да си се задомил с някоя тиха полякиня и да имаш дузина деца. Вече обаче ти е малко късно.

— Може пък да не ни познаваш толкова добре.

Фин се изсмя.

— Познавам ви много добре. Познавам ви по-добре отколкото вие самите се познавате.

— И това проблем ли ще е?

— Не и за мен. Не и ако не прецакате нещата. И двамата ми трябвате тук. Не искам никой от вас да си мисли, че ще се отърве от професионалните си задължения, като се ожени.

Козловски поклати глава.

— Няма да прецакаме нищо.

— Няма ли?

— Няма.

— Обещаваш ли?

— Гледай си работата.

Фин се усмихна.

— Предполагам, че на повече не мога да се надявам.

— Това е повече, отколкото заслужаваш.

— И ще ми кажеш ли какво заслужавам?

— Казах, че я обичам, а не че я заслужавам.

— Искрен си — отвърна Фин. — Но гледай да не оплескаш нещата.

— Това вече го чух.

Телефонът иззвъня и адвокатът се протегна да вдигне слушалката.