![Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/2/vlneniya-krayat-na-ejgletierovi-bg-download.jpg)
Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #3
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съм съгласен… Постановката на Жозеф Бинден убива текста… Това е германската тенденция.
„Дърдори какаото му скимне!“ — помисли Франсоаз. Изведнъж тя видя, че погледът на Жан-Марк се откъсва от групата, издига се над главите на другите и посреща някого.
— Прощавайте! — каза Зизи. — В първите си постановки Жозеф Бинден може би… Но тук… Впрочем гледахте ли „Умиращият Ираклис“1?
— Да — каза Никола̀ самоуверено.
— И поддържате мнението си?
— Поддържам го.
— В такъв случай не ви разбирам.
— Я! Жилбер! — извика Валери. — Не си подранил много, драги мой!
Жилбер, със спокойно лице и шаблонна усмивка, стисна ръцете около себе си и взе чаша. Франсоаз, която крадешком го наблюдаваше, намери, че изглежда разстроен и нещастен.
— Значи какво стана с колата? — попита Жан-Марк.
— Всичко е наред — каза Жилбер. — Имам я от тази сутрин.
— С нея ли дойде?
Той вдигна рамене.
— Знаеш, че е невъзможно, тъй като ме скъсаха на изпита. Не, оставих я в гаража.
— Бих желал да я видя все пак!
— Лесна работа.
— Хубава ли е?
— Да, доста.
— Утре, искаш ли? Или по-добре вдругиден… Ще ти се обадя по телефона.
— Точно така.
— Каква марка е? — попита Никола̀, като остави двете жени, за да се впусне в механиката.
— Едно емге.
— Ах, това е мълния! Четири скорости, от които три синхронни? Сто и седемдесет в час?…
— Така казват.
Гръмогласен смях, силен като военен сигнал, ги прекъсна: госпожа Дьо Шарнерай идваше към групата заедно с една възрастна двойка, която Франсоаз не познаваше. Прегръдки и порой от комплименти бяха бабата и дядото на Жилбер. Нов прилив от гости увеличи групата около Валери. Уморена от люлеенето на усмихнати лица, Франсоаз се отдалечи от бюфета. Жан-Марк и Жилбер също се отделиха и се спряха на няколко крачки от нея, близо до голяма каменна ваза с цветя.
— Е, хайде, честито! — каза Жилбер. — Пожелавам ти много щастие. Довиждане, драги мой.
— Тръгваш ли си вече? — попита Жан-Марк.
— Какво да правя тук?
— Знам ли… Като другите…
— Аз не съм като другите — каза Жилбер, като заби упорит поглед в очите на Жан-Марк.
И си тръгна с нервни крачки, като избягваше групите от гости, пръснати по алеята. Дълго време Жан-Марк го следва о очи. После, забелязал, че Франсоаз е наблюдавала сцената, той се приближи до нея и каза:
— Все още е ядосан, че са го скъсали на изпита за шофьорска книжка! Искаш ли още една чаша?
— Не, благодаря.
— Нищо не пиеш, нищо не ядеш…
Говореше с отегчение само за да убива времето. Тя помисли за пясък, изтичащ в дупка.
— Щастлив ли си наистина, Жан-Марк? — попита неочаквано Франсоаз.
Той се разсмя.
— Нима нямам такъв вид?
— Имаш, имаш…
След кратко мълчание Жан-Марк каза:
— Прощавай, дойде господин Дюпуй… Той е съдружник на моя бъдещ тъст…
И се втурна любезно към един дебел, плешив господин, декориран със знака на Почетния легион. Впрочем тук всички мъже на възраст носеха лента или розетка. Като примигваше, Франсоаз имаше чувството, че гледа някаква морзова азбука. Точка, тире, точка, точка, тире… Какво означаваше това телеграфно съобщение в червено по реверите на саката? Тя се усмихна на това хрумване. Птици изцвърчаха над нея, после се умълчаха, изплашени от човешката глъчка. Лаборатории за фармацевтически произведения „Шарнерай-Дюпуй“: цяло благосъстояние в капки, таблетки, супозиториуми. Ако беше тук, Александър щеше да се надсмее!
— Добър ден, моя Франсет!
Франсоаз изтръпна и със свито сърце видя към нея да идва майка й, облечена младежки както винаги, развявайки полата си на всяка крачка по алеята.
— Къде е Жан-Марк?
1
„Трахинянките“ — трагедия от Софокъл. — Б.пр.