Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #3
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще дойдеш ли да пием нещо? — попита Никола̀.
Той я заведе до най-близкия до тях бюфет и поръча чаша шампанско за нея и уиски за себе си. Петна от слънце и от сенки мърдаха по раменете на гостите. От време на време някои, познали се, се поздравяваха отдалеч, викаха си с пълна уста: „Добър ден! Как сте?“ И усмивките изчезваха с дъвченето. Купчините сандвичи и дребни сладки в чиниите намаляваха. Стреснаха се, като забелязаха госпожа Дьо Шарнерай, която с разсеян и чаровен вид обикаляше поканените. Господин Дьо Шарнерай я настигна. Франсоаз от учтивост размени с тях няколко думи.
— В Париж нямаше да бъде така! — каза госпожа Дьо Шарнерай. — Но тук всичко стана набързо! Ако валеше, какъв провал!
Грабната от група приятели, тя изчезна, а думите й увиснаха във въздуха.
— Хайде да видим другия бюфет! — предложи Никола̀. — Тук има само старци!
Даниел и Дани им препречиха пътя.
— Търсихме ви навсякъде!
— Току-що дойдохме — каза Никола̀. — Величествено е, нали?
— Да — каза Даниел, — но ме е яд, че татко не е тук!
— Той не дойде и на твоята сватба! — каза Франсоаз. — Мислиш ли, че се вълнува от годежа на Жан-Марк, когато не иска да го види вкъщи?
— Това е така! Пък тук са мама и Ив!…
— Къде са?
— Към къщата, ей там…
— Ще отидем ли при тях?
— Имаме време, нали? — каза Никола̀. — Толкова съм жаден!
И той ги повлече към втория бюфет, където се бе струпала още по-гъста тълпа. Докато се промъкваха към масата, Жан-Марк ги хвана.
— О! — извика той. — Оставих Валери с една банда досадници. Тя е по-смела от мен. Какво ще вземете? Обръщам ви внимание, че шампанското е екстра качество. Моят бъдещ тъст е личен приятел с производителя.
Всички избраха шампанско, с изключение на Никола̀, който искаше да „продължи“ с уиски. Франсоаз вдигна чашата си, като се вгледа внимателно в Жан-Марк. Той се усмихна със смутен вид, сякаш искаше да я помоли да го извини заради шанса му. Тя имаше впечатлението, че той несъзнателно се отдалечава от нея, че заднишком навлиза в един богат, снобски и повърхностен свят, в който тя никога нямаше да може да го настигне.
— А за мен? Нищо ли не ми предлагаш? — попита Валери.
Никой не беше забелязал идването й. Тя повдигаше дребно, остро и предвзето лице на върха на един врат, по-дълъг от обикновено.
— Между другото телефонирах на предприемача тази сутрин — започна тя. — Закле ми се, че апартаментът ще бъде готов в края на юни!
— Толкова по-добре, толкова по-добре — измърмори Жан-Марк.
— Къде ще живеете? — попита Франсоаз.
— На авеню „Буго“ — отвърна Валери. — Баща ми се погрижи да ни намери забележителен апартамент, на последния етаж, с тераса. Всъщност ние няма да бъдем далеч от тебе! Жан-Марк ми каза, че ти очарователно си подредила жилището си.
Смутена, Франсоаз погледна брат си, после Валери и каза:
— Задоволихме се само с боядисването на стените. Съвсем е просто!
— У мен също ще бъде съвсем просто — каза Валери. — Една част, взета хоризонтално…
Дани я слушаше със зяпнала уста. Даниел загрижено гледаше жена си, сякаш се страхуваше да не се зарази от тази грандомания.
— Много бих желала да видя как е у тебе — подзе Валери.
— Щом се върне Александър, ще поканим някои приятели — каза живо Франсоаз.
И тя наведнъж изпи чашата си до дъно. Хиляди иглички боднаха езика й. Страните й пламнаха. Струваше й се, че цял свят наднича в сърцето й и я съжалява. Но Валери вече се отдалечаваше от нея и радостно крещеше:
— Зизи, Мари-Елен!
Тя страстно целуна две подобия на клоуни с обезцветени коси и твърди метални мигли. Приятелки от училището или от някоя лятна ваканция, после изчезнали от погледа и сега отново намерени за добро! Няма вече да се разделят — кълнат се. Като им представяше Жан-Марк, Валери избягна да поясни: „Моят годеник“ което още веднъж раздразни Франсоаз. Говореха с най-висок тон. Зизи и Мари-Елен бяха гледали всичко — пиеси, филми, балети, художествени изложби, модни ревюта, преди още да бъдат показани на широката публика. Дори Валери беше изостанала в сравнение с тия изследователки на парижкото изкуство. Обаче на Никола̀ те не направиха никакво впечатление и той често им възразяваше. Изумена, Франсоаз го чуваше да говори за знаменити актьори, като споменаваше имената им, и да критикува някаква комедия, за която тъкмо бе чел рецензия във вестника. Морскосиният костюм, с който бе облечен, бе собственост на негов приятел от курса, който му го беше дал за днес. Ботите му с катарами имаха нужда от нови подметки. Но всичко това не му пречеше да бъде в отлично настроение и вдигнал чаша, да казва: