![Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/2/vlneniya-krayat-na-ejgletierovi-bg-download.jpg)
Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #3
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]». Краткое содержание книги:
Озадачена и натъжена заради него, тя почти се срамуваше от това положение. Коленичил пред Алисия, той пелтечеше:
— Прости ми! Никога вече няма да повторя! Аз съм мръсник! Последен мръсник!…
— Стоп! — каза Клебер Бодри.
Никола̀ стана, отърси праха от панталоните си и от лицето му изчезна изразът на безумието. Усмихваше се, очаквайки преценката.
— Не е лошо — подзе Клебер Бодри, като постави ръка върху рамото му. — Ако беше направил два пъти по-малко, щеше да бъде дори прекрасно. Бих искал играта да бъде по-вътрешна. Същата страст, но смислена, непринудена. Разбираш ли?
Никола̀ кимна с глава, обеща в бъдеще да се владее и отиде да седне до Франсоаз, а в това време двама от другарите му застанаха пред прожектора.
— Хареса ли ти? — попита я той.
— Ами да — отвърна тя неубедително.
— Млъкнете там! — извика Клебер Бодри.
Никола̀ сви глава между раменете си, намигна и с пълзене отиде при групата на учениците. След малко Алисия се приближи до Франсоаз.
— Видяла ли си това? — прошепна тя.
Подаде й едно илюстровано списание и се оттегли мълчаливо като сянка. Франсоаз разтвори списанието „Нежен поглед“. Още на втората страница позна Никола̀. Сериозен и гримиран, той се обясняваше от снимка в снимка с една едра блондинка с биволски очи. Думите им бяха написани в бели правоъгълници над главите. „Остави ме да действувам, скъпа! След не повече от седмица ще ти предложа златен живот!“ — казваше Никола̀. „Как ще стане това? — възразяваше партньорката му. — Ти си млад офицер от кариерата. Разполагаш само със заплатата си, за да живеем!“ Той отвръщаше със смях: „Напускам армията. Ще печеля много!“ Беше озаглавено: „Колкото повече ме лъжеш, толкова повече те обичам“, правдив роман. Франсоаз затвори списанието с чувство на безпокойство.
Наближаваше полунощ, когато Клебер Бодри освободи хората си. На улицата Никола̀ хвана Франсоаз под ръка. Тя държеше илюстрованото списание, навито на руло. Той го забеляза и каза:
— Алисия ли ти го пробута?
— Да.
— Каква гъска! Не исках да го видиш!
— Защо? Много си добре тук!
— Подиграваш ли ми се? Знам какво мислиш!
Направиха няколко крачки по мокрия тротоар, по който се отразяваха бледите светлини на уличните лампи. След миг той продължи:
— Сто франка на снимачен ден. Не можех все пак да откажа!
— Не, разбира се…
— Пък и защо! Няма да правя това цял живот!
— А какво ще правиш?
— „Напускам армията! Ще печеля много!“ — каза той със същото изражение като в клишето на фоторомана.
И избухна в смях. Тя също се засмя, изведнъж развеселена и примирена. В компания с него беше трудно да се мисли за бъдещето.
XVII
В пет часа следобед раздавачът носеше обикновено само проспекти. Франсоаз взе двата плика, които й подаде портиерката, погледна разсеяно единия от тях и едва не получи припадък: две руски марки, почеркът на Александър. Тя затвори вратата, върна се в голямата стая, седна със силно разтуптяно сърце пред пишещата си машина и разпечата плика:
Моя скъпа Франсоаз,
Отдавна трябваше да ти пиша, но това пътуване още от самото начало беше една надпревара с времето: срещи с много, хора и много неща за разбиране… Смятах да остана малко време, но от ден на ден мисълта за връщането ми се струва все по-мъчителна. Висарион Боголюбов, с когото се срещнах, ме запозна с цяла група писатели, артисти, хора очарователни, благородни, сърдечни и естествени. Никога не съм изпитвал толкова силно вдъхновение. Като заминавах, нямах никаква представа за това, което ме чакаше зад границата: гръмотевичен удар! Още щом докоснах тази земя, още щом вдъхнах този въздух, още щом чух звука на руската реч, аз разбрах, че Франция е загубена за мене. Да, Франсоаз, реших да остана тук. Благодарение на Висарион Боголюбов имам уверението, че ще бъда назначен на много увлекателна работа, удоволствие в сравнение с тази, която извършвах за сметка на Шевалие-Виняр. Ще бъда на квартира у братовчеди, които открих в Москва и които са самата доброта. Успокой се, нямам никакво намерение да искам да дойдеш при мен. Предполагам, че и ти като мен си се възползувала от тази раздяла, за да размишляваш върху нашия брачен опит и да направиш извод. Не е провал, но също така не е успех. Като си помисля само, че ти желаеше да имаш дете от мен! А пък аз изпитвам такъв страх! Повярвай ми, в това отношение ние имахме шанс! То се знае, че ще се върна в Париж през някой от тия дни, за да поискам виза за изселване. Обикновена формалност. Още сега съм уверен, че ще я получа. Ще се видим значи, преди да отпътувам — окончателно този път — за Съветския съюз. Ти си толкова млада! Ако останеш с мен, всичко ще си прахосаш, ако ме напуснеш, ще се върнеш непокътната в живота. Едно нещо е много важно за мен. Искам, дори разведени, да си останем приятели, големи приятели. Всичко е толкова просто, моя малка Франсоаз! Усмихни се на бъдещето. Целувам те нежно: