Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

— Тука е истината, разбираш ли? — попита той. — Но не мисли, че ще мина тази вечер…

Той отиде да седне със скръстени крака до Алисия, която решеше косите си. По заповед на Клебер Бодри едно момче и едно момиче излязоха от редицата и започнаха да се хулят един друг, представяйки семейна сцена. Те подбираха думите си, въздишаха и размахваха ръце. И накрая спряха, едва дишайки. Двойката, която ги последва, не беше по-оригинална в сцената на заминаването на мъжа за едно опасно автомобилно рали. Франсоаз гледаше тези непознати, които се нападаха един друг в светлината на малък прожектор, и се питаше какво търси тук, в това тъжно и голо студио с голям остъклен таван. В края на краищата щеше да бъде в по-добро настроение, ако се беше прибрала вкъщи да работи. Сега трябваше да преписва два пъти повече, ако искаше да има свободно време, когато Александър се върне. Помъчи се да си го представи в тази далечна страна, която тя не познаваше. Спомени от пощенски картички и от документални филми се нижеха объркано в ума й: напуснати дворци, черкви с пъстроцветни кубета, безкрайни степи, многолюдни улици, тройки в снега, трибуни, приветствуващи масите, военен парад на Червения площад… Сред този водовъртеж от картини Александър снове насам-натам, разговаря, щастлив, че се намира сред свои. Той яде по руски, пие по руски, мечтае по руски… Преиначеният глас на Никола̀ я измъкна от размишленията: повикан от Клебер Бодри да изпълни една психодрама, той признаваше на жена си, че е загубил на комар всичките пари, които са били спестили за летуване. Жената, Алисия, беше вдървена от привиден гняв, с празни очи и гладки коси.

— Ужасно е! — мънкаше Никола̀. — Нямаме вече нито сантим! По моя вина!

— Все пак — казваше Алисия — как можа?

Никола̀ разтвори ръце и измърмори:

— Как можах! Как можах!…

Малкият прожектор, нисък като жаба, ги осветяваше отстрани. Очевидно нито той, нито тя знаеха как да продължат. Лицето на Никола̀ се размекна, разглоби. Катастрофа. Сърцето на Франсоаз се сви. Клебер Бодри вдигаше вече ръце, за да прекрати опита, когато, обзет от вдъхновение, Никола̀ продължи:

— Когато човек попадне в такава среда, в такъв водовъртеж, не може да устои! — извика той. — Уверявам те, че когато влязох в казиното, бях хладнокръвен и твърд като мрамор! Бях пресметнал всички рискове, набелязал всички комбинации!

Увлечен в думите си, той преживяваше перипетиите в същото време, когато ги измисляше. Лицето му се гърчеше в гримаси от страдание и угризение на съвестта. Истински сълзи блестяха в очите му. Като си мислеше, че това е едно обикновено актьорско упражнение и като го гледаше как се преструва на опечален, влюбен и разкаян, тя се питаше дали някога е искрен в тия чувства.