Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

— Не знам…

— Защото Александър скитори? Ще изпадне във възторг, като види всичко това!

— Вярваш ли? — извика тя, като отправи към него сияещ поглед.

Вместо да отговори, той излезе, вдигнал нагоре и размахал наляво и надясно ръце, като щракаше с пръсти. После започна да се кълчи, сякаш се подчиняваше на ритъма на някакъв вътрешен там-там.

— Облечи се! — каза той. — Ще те заведа в едно екстра нощно заведение!

— Не — каза тя.

— Защо? Неприятно ли ще ти бъде да излезеш с мен?

— Съвсем не!

— Или защото не обичаш да танцуваш?

— Да допуснем, че е заради това!

— Защото винаги си танцувала с жалки риби! Аз танцувам хубаво!

— Зная.

Той сложи ръка върху рамото й:

— Слушай, Франсоаз, трябва да се измъкнеш от твоите мебели, от твоите бои! Ако не искаш да танцуваме, хайде на кино! Дават страшен каубойски филм в „Шанз-Елизе“. Каня те.

— В „Шанз-Елизе“? — попита тя. — Скъпо е.

— Аз съм паралия! Погледни!

Той извади от джоба си една банкнота от петдесет франка и я потърка по носа на Франсоаз.

— Откъде ги имаш? — попита тя.

— Спечелени с пот на челото, като подложих вчера мутрата си за рекламни снимки. Поколението на гроздовия сок! Красота, здраве, благоденствие!… Но това е само началото. Идната седмица ще позирам за един фотороман. Страшно добре се плаща тая работа! Откриха ме у Клебер Бодри. Изглежда, че съм тип на млад романтичен герой! Ще ме видят по страниците на „Нежен поглед“.

— Няма да правиш това, Никола̀! — каза Франсоаз, внезапно разтревожена.

— Защо не?

Тя го погледна прямо в очите:

— Защото… защото е недостойно за тебе.

Настъпи мълчание.

— Недостойно за мене? — повтори тихо Никола̀.

— Лицето му стана сериозно. Очите му потъмняха, сякаш бе съсредоточил цялото си внимание вътре в себе си. След дълго мълчание той каза:

— Значи ще отидем на кино?

Тя прие. Всеки изтича в стаята си, за да се преоблече. Франсоаз се приготви първа.

— Не бързаш ли? — извика тя през вратата на Никола̀.

— Ето! Ето! — отвърна провлачен глас.

И се появи един манекен: риза на хиляди райета, сако и панталон от черно кадифе и боти с катарами.

— Много си шик! — каза тя.

— Как? Нима не знаеш този костюм? — измърмори той с небрежен тон. — Купих го от един приятел.

После разгледа Франсоаз с надменна съсредоточеност. Тя се завъртя на токовете си, за да подчертае синята си рокля с ажурни басти. Той мълчеше, като я оглеждаше критично. Най-накрая каза:

— Защо не си облече лилавата жилетка и шотландската пола?

— Така не съм ли добре?

— Добре си. Но с жилетката и полата си екстра!

— Добре! Добре! Да не спорим по това!

Тя отиде в стаята си. Когато се върна облечена, както той искаше, Никола̀ каза: