Мозайка от убийства [bg]

— Човешкият закон със сигурност.

— Не сте имали достатъчно време, за да свикнете с тази мисъл — отбеляза меко Тип.

— Да. Разбрах едва вчера.

— Предполагам, че това е било истински шок за вас.

— Шок? Не съм сигурна, че бих използвала точно тази дума, господин Тип. Усещам го по-скоро като земетресение. Много добре си спомням Едгар Ренард. В селото много го обичаха и той често идваше в къщата, където отраснахме двамата с Магнъс. Никога не съм оставала с впечатлението, че е зъл човек, но онова, което е сторил, наистина е чудовищно. Неговата лъжа е отнела целия ми живот. А Магнъс! Питам се дали е знаел за това? Той винаги се е смятал за нещо повече от мен, държеше се така, като че ли знае за някаква страхотна шега, която само аз не схващам. Той ме изхвърли от собствения ми дом, разбирате ли? Наложи се да се издържам сама, първо в Лондон, а след това и в Америка. А през цялото време не е имало нужда да го правя.

Тя въздъхна, преди да добави:

— Чувствам се толкова измамена.

— Какво ще правите сега?

— Ще си върна това, което ми принадлежи. Защо не? Аз имам правото да го притежавам.

Инспектор Чъб се размърда от неудобство.

— Това може би няма да бъде толкова лесно, колкото си мислите, госпожице Пай — каза той. — Доколкото разбрах, доктор Редуинг е била сама в стаята, когато нейният баща й е казал какво е направил. На разговора им не са присъствали други свидетели. Предполагам, че има някаква вероятност да откриете нещо в книжата му. Може би някъде е записал нещо за това. Но засега не разполагате с нищо друго освен с думата си.

— Може да е казал и на някой друг.

— Почти сигурно е казал на сър Магнъс — намеси се Тип.

После се обърна към полицейския инспектор:

— Нали си спомняш бележника, който намерихме на писалището му в деня, след като беше убит? „Аштън X. (Св) Момиче.“ Сега всичко е ясно. Обаждането по телефона е било от дома за възрастни хора „Аштън Хаус“. Едгар Ренард е разбрал, че ще умре, и се е обадил на сър Магнъс от чувство за вина, за да му обясни, че когато е станал свидетел на раждането на близнаците, първородното дете в действителност е било момиче. В бележника имаше и няколко яростно надраскани линии. Сър Магнъс явно е реагирал емоционално на новината.

— Е, това обяснява и нещо друго — каза Клариса и този път в гласа й се долавяше истински гняв. — В самия ден на смъртта си той беше тук — седеше точно там, където седите вие сега! И ми предложи работа в имението „Пай Хол“! Искаше да се преместя в жилището на портиера и да поема задълженията на Мери Блекистън. Представяте ли си? Може би се е страхувал, че истината ще излезе наяве. А може би всъщност е искал да ме затвори там. Ако се бях преместила да живея в имението, може би аз щях да свърша с отсечена глава.