Мозайка от убийства [bg]

— За господин Дартфорд ли говориш?

— Никой друг освен него не може да потвърди, че е бил в Лондон. Той си е тръгнал от хотела в пет и половина. Така е имал предостатъчно време да се качи на влака преди лейди Пай. Просто ми хрумна…

— Смяташ ли, че е способен да извърши убийство?

— Смятам, че е опортюнист. От пръв поглед му личи. Попаднал е на привлекателна жена със съпруг, който я е тормозел — и освен това си мисля, че когато един човек отсича главата на друг, трябва да има по-сериозна причина за това от спасяването на някаква местна горичка. А точно тези двамата са имали най-сериозната причина от всички замесени.

— В това, което казваш, има нещо вярно — съгласи се Тип.

Колата им беше паркирана на известно разстояние от къщата и те бавно продължиха към нея. Чъб също беше забелязал, че Тип се облягаше повече от обикновено на бастуна си. Преди беше смятал, че детективът го носи само като аксесоар. Но днес явно имаше истинска нужда от него.

— Пропуснах да ти кажа нещо, Тип — сети се той.

Двамата за пръв път оставаха насаме след разпита на Робърт Блекистън, проведен предната вечер.

— Интересува ме всичко, което имаш да ми кажеш, инспекторе.

— Нали си спомняш онова парче хартия, което намерихме в камината в кабинета на сър Магнъс? Според теб беше вероятно по него да е останал пръстов отпечатък.

— Спомням си го много добре.

— Наистина имаше част от пръстов отпечатък. Лошата новина е, че не беше достатъчен, за да ни свърши работа. Определено не можем да открием на кого принадлежи, а дори да можехме, сигурно нямаше да съвпадне с пръстовите отпечатъци на нито един от нашите заподозрени.

— Жалко.

— Но все пак открихме нещо. Оказа се, че самата хартия е била изцапана с кръв. От същата кръвна група, от която е кръвта на сър Магнъс — въпреки че не можем да бъдем стопроцентово сигурни, че е неговата.

— Това е голямо откритие.

— Това е голямо главоболие, мен ако питаш. Как да сглобим всичко, с което разполагаме? Имаме плик, надписан на ръка, и смъртна заплаха, напечатана на пишеща машина. Това парче хартия очевидно не е част нито от едното, нито от другото, и няма как да разберем откога е в камината. Кръвта по него може би подсказва, че е хвърлено в огъня след убийството.

— Но откъде се е взело изобщо?

— Точно това е въпросът. Както и да е — накъде да продължим сега?

— Надявах се ти да ми кажеш, инспекторе.

— В интерес на истината, тъкмо се канех да направя едно предложение. Снощи, преди да си тръгна от работа, проведох един много интересен разговор по телефона с доктор Редуинг. Разбрахте ли, че баща й току-що е починал? От естествена смърт — приятно разнообразие, като се има предвид всичко останало, което се случи наскоро. Е, явно преди това е успял да й разкаже нещо важно — и аз си мисля, че наистина се налага да поговорим с Клариса Пай.