![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
— Ето тук.
— И просто си лежеше в тревата, така ли? — попита го недоверчиво Чъб.
— Слънцето блестеше по нея. Затова я забелязах.
Чъб се замисли за възможното обяснение.
— Е, ако някой е носил цял куп такива неща и е тичал, за да се измъкне по-бързо, сигурно може да е изпуснал едно от тях, без да забележи.
— Не е невъзможно — съгласи се Тип.
Той вече се оглеждаше, за да се ориентира. Обърна поглед назад — към алеята, жилището на портиера и входната врата на къщата.
— И все пак е странно, инспекторе. Защо крадецът е дошъл насам? Нали е проникнал в къщата през задната врата…?
— Точно така.
— А след това, за да стигне до портала, това би станало много по-бързо, ако е продължил по предната част на алеята.
— Освен ако не е отивал към Дингъл Дел…
Инспекторът вдигна очи към гъстите дървета от другата страна на езерото. Домът на викария беше някъде зад тях.
— Ако е избягал през гората, никой не би го видял.
— Така е — съгласи се Тип. — И все пак, инспекторе. Представи си, че си крадец. Носиш със себе си голям брой сребърни накити и монети. Дали наистина ще решиш да минеш през гъста гора посред нощ?
Очите му се спряха на черната водна повърхност.
— Това езеро крие много тайни — каза той. — Вярвам, че има още какво да ни разкаже, и се питам дали ще бъде възможно да организираш оглед на езерото с участието на полицейски водолази. Имам едно подозрение, една идея…
Той поклати глава, сякаш искаше да се отърси от тази мисъл.
— Водолази? — каза Чъб невярващо. — Това ще излезе скъпичко. Какво точно се надяваш да откриеш?
— Истинската причина защо в имението „Пай Хол“ е имало обир вечерта на същия ден, в който е било погребението на Мери Блекистън.
Чъб кимна.
— Ще се погрижа.
— Искате ли нещо друго от мен? — попита Брент.
— Ще ви задържа само още няколко минути, господин Брент. Бих искал да ни покажете вратата, която е била разбита по време на обира.
— Разбира се, сър — каза Брент с облекчение, че разследването вече не е насочено срещу него. — Можем да минем напряко, през градината с розите.
— Има и още един въпрос, който бих искал да ви задам — каза Тип.
Докато крачеха към къщата, Фрейзър забеляза, че детективът се подпираше тежко на бастуна си.
— Доколкото разбрах, сър Магнъс ви е съобщил, че вече няма да се нуждае от вашите услуги.
Брент се стресна, сякаш го беше ужилила пчела.
— Кой ви каза за това?
— Истина ли е?
— Да — отвърна градинарят, като се намръщи.
Сякаш цялото му тяло се преви напред, а къдравата коса падна върху челото му.
— Защо не ми казахте за това, когато се срещнахме предишния път?
— Не сте питали.
Тип кимна. Човекът имаше право.
— Защо е поискал да напуснете?
— Не знам. Но той винаги ми се караше за нещо. Госпожа Блекистън непрекъснато се оплакваше от мен. Ах, тези двамата! Бяха като… като Боб и Глейдис Гроув.
— От един телевизионен сериал — обади се Фрейзър, който беше чул разговора им. — „Семейство Гроув“.
Това беше точно от онези неща, които Фрейзър знаеше, а Тип — не.
— Кога ви каза това?
— В деня, когато умря.
С други думи, точно преди смъртта си.
— Сигурно ви е обяснил защо.
— Нищо не ми обясни. Съвсем нищичко. Аз работя тук, откакто бях малко момче. А преди мен идваше баща ми. А той просто ми каза, че всичко е свършило.
Бяха стигнали до градината с розовите храсти. Градината беше обградена от стена с вход, оформен от подрязани тъмнозелени храсти. От другата му страна имаше пътека, застлана с камъни с неправилна форма, статуя на херувимче, многобройни розови храсти и една пейка.
А на пейката седяха Франсес Пай и Джак Дартфорд и се държаха за ръце, унесени в страстна целувка.
3
В интерес на истината, никой не остана особено изненадан. За Тип — и дори за Фрейзър — беше очевидно, че лейди Пай и нейният бивш тенис-партньор имат връзка. Какво друго можеше да са правили в Лондон в деня на убийството? Чъб също беше подозирал за това, и дори заловените на местопрестъплението изглеждаха съвсем леко стреснати, че са ги хванали в крачка. Рано или късно все щеше да се случи, така че защо не сега? Двамата останаха на пейката, седнали на известно разстояние помежду си, а тримата мъже застанаха срещу тях. Брент беше освободен и се отдалечи, подсмихвайки се под мустак.