Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Банкерите печелят, като получават дял от печалбата, ако се справят с работата си, и не получават нищо, ако не се справят. Само успешните банкери и банки се задържат в бизнеса, а провалилите се биват изхвърлени. В общество със сигурни пари няма проблеми с ликвидността при провал на банка, защото всички банки държат всичките си депозити на разположение и имат инвестиции с ясни падежи. С други думи, няма разлика между неликвидност и неплатежоспособност и няма системен риск, който може да направи всяка банка „твърде голяма, за да фалира“. Банка, която фалира, е проблем единствено на акционерите и кредиторите си, не на някого друг.

Несигурните пари дават възможност за съществуване на несъответстващи си падежи, като частичният резерв е само подмножество. Така банките винаги са уязвими за кризи на ликвидността или нападения на вложители, желаещи да изтеглят депозитите си едновременно. Несъответствието на падежите или банкирането с частичен резерв като специален случай винаги може да доведе до криза на ликвидността, ако кредиторите и депозантите решат да поискат парите си едновременно. Единственият начин несъответствието на падежите да стане безопасно, е наличието на кредитор от последна инстанция, готов да финансира банките, в случай че бъдат атакувани.[142] В общество със сигурни пари централната банка би трябвало да обложи с данък всички, които нямат нищо общо с дадената банка, за да я спаси. В общество с несигурни пари централната банка просто може да създаде ново парично предлагане и с него да подкрепи ликвидността на закъсалата банка. По този начин несигурните пари създават разлика между ликвидност и неплатежоспособност – една банка може да е платежоспособна от гледна точка на настоящата стойност на активите си, но да има проблем с ликвидността, който не ѝ позволява да посрещне финансовите си задължения в рамките на определен период. Липсата на ликвидност обаче може да предизвика нападение над банката, ако кредитори и депозанти поискат да получат депозитите си. И още по-зле: ликвидната криза в една банка може да предизвика ликвидна криза и в други банки, които поддържат отношения с нея, а това създава системен риск. Ако централната банка убедително се ангажира да осигурява ликвидност в такива случаи обаче, няма да има страх от ликвидни кризи. Това ще предотврати сценария с нападенията над банките и банковата система ще бъде в безопасност.

Банкирането с частични резерви, или несъответствието на падежите по-общо, е вероятно да продължи да причинява финансови кризи, ако централната банка не използва еластично парично предлагане, за да спасява закъсали банки. Ала присъствието на централна банка, която да спасява закъсали банки, създава сериозен морален проблем за тези банки. Те вече могат да поемат прекомерни рискове, защото знаят, че централната банка ще иска да ги спаси, за да избегне системна криза. Оттук виждаме как банкирането се е превърнало в бизнес, който генерира доходи без рискове за банкерите и същевременно създава рискове за всички останали.

В наши дни банкирането видимо само расте, а банките не могат да излизат от бизнеса. Поради системните рискове, свързани с управлението на една банка, всеки фалит на банка може да бъде разглеждан като проблем с ликвидността, който е много вероятно да бъде решен от централната банка. Никоя друга частна на вид институция не се радва на такава огромна привилегия – комбинация от най-високите възможни печалби на частния сектор и защита от страна на публичния сектор. Тази комбинация прави работата на банкерите креативна и продуктивна, колкото на служители от публичния сектор, но по-добре платена от повечето други професии. В резултат финансовата индустрия непрекъснато расте, а икономиката на САЩ става все повече „финансилизирана“. С отмяната на закона „Глас – Стигол“ през 1999 г., разделянето на депозитното и инвестиционното банкиране е премахнато. След това депозитни банки, които имат гаранция от Корпорацията за застраховане на депозитите (FDIC), могат да се занимават с финансиране на инвестиции, при което застраховката ги предпазва от загуби. Инвеститор, разполагащ с гаранция срещу загуба, има пълна свобода, на практика лиценз да печата пари. Печелившите инвестиции им позволяват да прибират всички ползи, докато загубите могат да бъдат социализирани. Всеки с такава гаранция може да прави много пари, като просто взема кредити и ги инвестира. След това прибира печалбите, но загубите му ще бъдат покрити. Не е чудно, че все повече трудови и капиталови ресурси се насочват към финансите, защото това е най-близкото нещо до безплатен обяд, което съществува на света.