Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Икономистът Томас Филипон[143] представя подробно изследване на финансовия сектор като процент от БВП за последните 150 години. Съотношението е под 3% през годините преди Първата световна война, след което расте бързо. Срива се по време на Голямата депресия, после расте, без някой да може да го спре след Втората война. Пословично това намира отражение в големия брой студенти, които търсят кариера във финансите, вместо да учат медицина, инженерни науки или реализация в други продуктивни сфери.
С напредъка на телекомуникациите може да се очаква, че все по-голяма част от работата във финансите ще бъде автоматизирана и ще се върши от машини, поради което с времето индустрията ще се свие, но на практика тя продължава да се разраства като гъба. Това не се дължи на някакво фундаментално търсене, а просто на факта, че правителството я защитава от загуби и ѝ е позволено да процъфтява.
Присвояването може да е най-силно във финансовата индустрия, но не се ограничава до банките. Може да се твърди, че осигурява дългосрочно конкурентно предимство на големите фирми пред малките. В общество, в което капиталовите инвестиции се финансират от спестявания, капиталът е собственост на хората с най-ниски времеви предпочитания. Те го насочват въз основа на собствените си оценки на вероятността за пазарен успех, като получават печалби, ако се окажат прави, и губят, ако сгрешат. При несигурните пари обаче спестяванията са унищожени, а вместо от тях капиталът се създава от инфлационни банкови кредити. Насочването му се решава от централната банка и подопечните ѝ други банки. Вместо това да правят най-разумните членове на обществото, с най-ниски времеви предпочитания и най-добра пазарна предвидливост, думата имат правителствени бюрократи, чийто интерес е да раздават възможно най-много кредити, а не непременно да са прави в решенията си, тъй като са почти изцяло защитени от неприятности.
Планираното централно разпределение на кредитите не се различава от никое друго централно планиране. Резултатът са чиновници, които слагат отметки в квадратчета и попълват формуляри, които да отговарят на изискванията на шефовете. Губи се истинската цел на цялата работа. Прозорливостта на банкера и усърдното анализиране на реалната стойност на инвестициите се подменят със задраскване на квадратчета и покриване на спуснатите от централната банка критерии. Сериозно предимство за получаването на централизиран кредит е мащабът, защото той количествено изглежда по-нискорисков и кредитите отиват при едрите кредитополучатели. Колкото по-голяма е фирмата, толкова по-предвидима е формулата на успеха ѝ и е по-голяма щетата, ако се провали. Така банковите бюрократи се чувстват по-защитени, ако спазват педантично критериите на централната банка за отпускане на кредити. Макар че много индустрии биха могли да имат полза от икономиите от мащаб, централизираното отпускане на кредити поставя ударението върху големината, над и отвъд това, което би се случило на един свободен пазар. Всяка индустрия, която може да вземе назаем повече пари в сравнение с такова количество, с каквото е наясно как да действа, е добър кандидат. Този сценарий не може да се случи в свят, в който кредитите се финансират от спестявания.