Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Невъзможно е да се установи с някаква степен на точност какъв процент от икономическата активност в икономиката на днешния свят отива за преследване на печатани от правителствата пари вместо за производството на стоки и услуги, полезни за обществото. Все пак е възможно да добием представа за това, като погледнем кои фирми и цели сектори оцеляват през изпитанията на свободния пазар и кои – благодарение на правителствена щедрост, фискална или монетарна.
Фискалната подкрепа е по-лесно откриваемият метод за създаване на зомбита. Всички фирми, които получават пряка правителствена помощ, и големият брой фирми, които са живи, благодарение на това, че продават продуктите си на публичния сектор, на практика са зомбита. Ако те бяха продуктивни за обществото, свободните индивиди биха се разделяли с парите си по свое желание, за да купуват продуктите им. Фактът, че не могат да оцеляват чрез доброволни покупки, показва, че са бреме, а не продуктивен актив за обществото. По-коварният метод за създаване на зомбита обаче не са преките правителствени плащания, а достъпът до нисколихвен кредит. Докато декретните пари бавно унищожават способността на обществото да спестява, капиталовите инвестиции вече не идват от спестяванията на хората, а от създаден от правителството дълг, който обезценява съществуващите парични резерви. В общество със сигурни пари, колкото повече спестяват хората, толкова повече могат да акумулират капитал и да инвестират, което означава, че собствениците на капитал са хората с най-ниско времево предпочитание. Когато обаче капиталът идва от създаден от правителството кредит, разпределителите на капитала вече не са ориентирани към бъдещето, а са част от всевъзможни бюрократични агенции.
При свободен пазар със сигурни пари, собствениците на капитал насочват капитала си към инвестициите, които смятат за най-продуктивни, и могат да използват инвестиционни банки, за да управляват процеса на насочването. Процесът възнаграждава фирмите, които успешно обслужват клиентите си, и инвеститорите, които ги откриват. Също така наказва грешките. При декретна монетарна система обаче централната банка на практика отговаря за целостта на процеса на разпределяне на кредити. Тя контролира и ръководи банките, които разпределят капитала, формулира критериите за отпускане на кредити, опитва математически да остойности рисковете по начин, който пренебрегва действието на тези рискове в реалния свят.[136] Тестът на свободния пазар отпада, защото контролът на централната банка върху кредитирането може да прикрие икономическата реалност на печалбите и загубите.
В света на декретните пари достъпът до монетарните кранове на централната банка е по-важен от обслужването на клиенти. Фирмите, които могат да се доберат до нисколихвен кредит, за да функционират, имат постоянно предимство пред конкурентите, които не могат. Критерият за успех на пазара става способността да се добереш до финансиране при по-ниски лихви, а не способността да произвеждаш стоки и услуги за обществото.
Това просто явление обяснява до голяма степен днешната икономическа реалност – например многото индустрии, които печелят пари, без да произвеждат нищо ценно за когото и да било. Най-важният пример са правителствените агенции и лошата слава, която са добили в глобален мащаб, а некомпетентността на служителите в тях може да бъде разбрана само като функция на облагодетелстването им със средства, с които се финансират в пълна изолация от икономическите реалности. Вместо с трудния тест на пазарния успех чрез обслужването на гражданите, правителствените агенции неизменно тестват сами себе си и неизменно стигат до заключението, че отговорът за всичките им провали се крие в още и още финансиране. Независимо от нивото на некомпетентност, безразличие или откровени провали, правителствените агенции и служителите им рядко се изправят пред реални последици. Дори след като обяснението за съществуването на правителствената агенция отпадне, тя много често продължава да функционира и да открива още и още задължения и отговорности, заради които трябва да я има. Ливан например продължава да има железопътна служба, десетилетия след като влаковете там излязоха от употреба, а релсите ръждясват неизползвани.[137] В глобализирания свят присвояването не се ограничава само до правителствените организации, а се е разраснало и вече включва международни правителствени организации – глобално признато източване на време и усилия без особена полза за когото и да било, освен за служителите в тях. Тъй като се намират далече от очите на издържащите ги данъкоплатци, тези организации са наблюдавани дори още по-малко от правителствените организации и поради това действат още по-малко отговорно, а отношението им към бюджети, срокове и работа е далеч по-свободно.