Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
И двата вида плащане имат своите предимства и недостатъци, и повечето хора използват някаква комбинация между тях за икономическите си транзакции. Преди изобретяването на Биткойн, плащанията с посредник включваха (макар и не само) всички форми на дигитални плащания. Още от замислянето на компютрите, природата на дигиталните обекти е, че не са дефицитни. Те могат да бъдат репродуцирани много лесно и поради това е невъзможно от тях да се направи валута – изпращането им мигновено създава две копия. Всяка форма на електронно плащане трябва да бъде осъществена с посредник поради опасността от двойно харчене – нямаше начин да се гарантира, че платецът е честен със средствата си и не ги използва повече от веднъж, освен ако не е налице доверена трета страна, която следи сметката и е в състояние да удостовери интегритета на осъществяваните плащания. Кешовите разплащания останаха ограничени до физическия свят на преките контакти, докато всички дигитални форми на плащания трябваше да бъдат наблюдавани от трета страна.
След години иновативни проби и грешки и благодарение на широк спектър технологии, Биткойн е първото инженерно решение, което позволява дигитални разплащания, без да се разчита на доверена трета страна посредник. В качеството си на първи дигитален обект, който доказуемо е дефицитен, Биткойн е и първият пример за истински дигитален кеш. Транзакциите чрез доверена трета страна имат няколко недостатъка, поради което дигиталната валута е ценно предложение за мнозина. По самата си същност третите страни са добавена слабост в сигурността[145] – включването на трета страна в дадена транзакция въвежда риск, защото открива нови възможности за кражба или техническа неизправност. Също така плащането през посредник прави страните уязвими за наблюдение и забрани от страна на политическите власти. С други думи, когато прибягваш до каквато и да било форма на електронно плащане, досега нямаше алтернатива, освен да се довериш на трета страна, а каквато и политическа власт да я контролира, възниква опасността тя да спре плащането под претекст опазване на националната сигурност, тероризъм или пране на пари. И още по-зле – плащанията с посредник винаги включват риск от измама, което повишава цената на транзакциите и забавя крайното им приключване.
С други думи, плащанията с посредник отнемат значителен дял от свойствата на парите като средство за размяна, контролирано от притежателя му, с висока ликвидност, така че да може да го продава, когато поиска. Едни от най-постоянните исторически характеристики на парите са взаимозаменяемостта (всяка единица е еквивалентна на всяка друга) и ликвидността (възможност притежателят им да ги продава бързо, на пазарна цена). Хората избират взаимозаменяеми и ликвидни пари, защото искат суверенитет над парите си. Суверенните пари съдържат в себе си всякакво разрешение да бъдат похарчени. Желанието на другите да ги придобият, превишава способността им да наложат контрол върху тях.
Плащанията с посредник компрометират някои от желаните качества на парите, но тези недостатъци липсват при физическите транзакции с кеш. Понеже обаче все повече транзакции се извършват на големи разстояния, благодарение на модерните телекомуникации, транзакциите с физически кеш стават практически неосъществими. Преминаването към дигитални разплащания намалява суверенитета, който хората имат над собствените си пари, като оставя тези хора на произвола на трети страни, на които няма как да не се доверят. След това изоставянето на златото (то е пари, от които никой не може да печата допълнително) и преминаването към декретни пари (чието предлагане се контролира от централните банки), допълнително понижава суверенитета на хората над богатството им и ги оставя безпомощни пред бавното ерозиране на стойността на парите им, когато централните банки увеличават паричното предлагане, за да финансират действията на правителствата. Става все по-непрактично да се акумулира капитал и богатство без разрешението на правителството, което емитира парите.
Желанието на Сатоши Накамото при разработването на Биткойн е да създаде „чиста споделена (P2P) форма на електронен кеш“, който няма да изисква доверие в трети страни при транзакции и чието предлагане не може да бъде променяно от никого. С други думи, Биткойн може да внесе желаните характеристики на физическия кеш (липса на посредници и окончателност на транзакциите) в дигиталната сфера и да ги комбинира с желязна монетарна политика, която не може да бъде манипулирана, за да доведе до неочаквана инфлация в полза на външна страна, за сметка на притежателите. Накамото успява да постигне това чрез прилагане на няколко важни, макар и не масово понятни технологии – споделена (P2P) мрежа, без единично слабо място, хеширане, цифрови подписи и доказателства за работа.[146]