Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Колкото по-голяма е фирмата, толкова по-лесно може да си осигури нисколихвен кредит, което ѝ дава огромно предимство над по-малките, независими производители. В общество, в което инвестициите се финансират от спестявания, малката семейна закусвалня се конкурира за клиенти и финансиране на равна нога с гиганта за бързо хранене – клиентите и инвеститорите могат свободно да изберат на кого да дадат парите си. Ползите от икономиите на мащаба се съпоставят с ползите от личното внимание и взаимоотношенията между готвач и клиенти в малката закусвалня, а пазарният тест решава. Но в света, в който централните банки разпределят кредитите, по-големите фирми имат предимство при осигуряване на финансиране, до което малките конкуренти на пазара не могат да се доберат.[144] Това помага да разберем защо едромащабното производство на храни е толкова разпространено по света – ниските лихви му позволяват големи маржове. Триумфът на безвкусните, масово произвеждани боклуци не може да бъде проумян извън ползите, които големият мащаб осигурява на производителите им.

В свят, в който почти всички фирми се финансират чрез кредитна експанзия на централната банка, не може да има прост начин за определяне кои от тях получават измамни кредитни стероиди, но са налице издайнически симптоми. Всяка индустрия, в която хората се оплакват, че шефът им се държи като задник, много вероятно е част от схемата за присвояване, защото шефовете могат да си позволят да се държат като задници само във фалшивата икономическа реалност на тази схема. В продуктивна фирма, която предлага ценни услуги на обществото, успехът зависи от задоволството на клиентите. Работниците получават възнаграждение според това доколко добре вършат основната си работа, а шеф, който се държи зле с работниците, или ще ги загуби при конкурентите, или бързо ще погребе целия бизнес. В непроизводителна фирма, която не служи на обществото и разчита на бюрократична щедрост, за да оцелее, няма смислен стандарт, според който работниците да бъдат награждавани или наказвани. Присвояването може да изглежда примамливо отвън, благодарение на щедрите и редовни заплати, както и на липсата на истинска работа, която трябва да се върши, но икономката ни учи едно – че няма безплатен обяд. Парите, които се раздават на непродуктивни хора, привличат нови и нови кандидати за такива работни места, повишават цената, която те заплащат чрез времето и достойнството си. Наемане, уволняване, повишаване, наказания – всичко това се решава по преценка на йерархията от бюрократи. Никоя работа не е ценна за фирмата, всеки може да бъде отстранен, единственият начин някой да запази мястото си, е да бъде ценен за пласта над него. Работата в такива фирми е „офисна политика“ на пълен работен ден. Тя привлича само хора с плитки, материални интереси, които се наслаждават на възможността да имат власт над други хора и са търпели години лошо отношение в очакване на заплатата всеки месец с надеждата един ден да могат да третират други по същия лош начин. Не е изненадващо, че хората на такива работни места редовно изпадат в депресии и непрекъснато се нуждаят от хапчета и психотерапия, за да поддържат основна функционалност. Никакво количество присвоени средства не си заслужава духовното унищожение, до което подобна среда довежда хората. Макар тези организации да не се сблъскват с никаква истинска отчетност, обратната страна на непродуктивността е, че често става възможно новоизбрани висши служители да заемат съответните постове и напълно да прекъснат финансирането на тези фирми и да ги ликвидират за броени дни. Тази съдба е много тежка за съкратените служители, защото, общо взето, те нямат никакви полезни умения, които да прилагат в друг тип работа.