Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
И в съветската, и в капиталистическите икономики идеята правителството да „движи“ или „управлява“ икономиката, за да постига икономически цели, се смята за добра и необходима. Струва си да се върнем към възгледите на Джон Мейнард Кейнс, за да разберем мотивите зад икономическата система, която той предлага и с която човечеството трябва да се бори през последните десетилетия. В една от по-слабо известните си статии – „Краят на свободния пазар“ (The End. of Laissez-Faire), Кейнс предлага идеите си за това каква би трябвало да е ролята на правителството в обществото. Представя несъгласието си с либерализма и индивидуализма, което би могло да се очаква, но също така представя и основанията си да се противопоставя на социализма, като пише:
Държавният социализъм на деветнайсети век произлиза от Бентъм,[132] свободната конкуренция и т.н., и в някои отношения е по-ясна, а в други отношения по-объркана версия на същата философия, която стои зад индивидуализма на деветнайсети век. И двете поставят еднакво ударение на свободата – едните, за да избегнат негативно ограниченията на съществуващата свобода, а другите, за да разрушат позитивно естествените или придобитите монополи. Те са различни реакции на една и съща интелектуална атмосфера.
Тоест проблемът на Кейнс със социализма е, че крайната цел на това движение е повишаването на личната свобода. Според него крайната цел не бива да се свързва с тривиални неща като индивидуалната свобода, а с възможността правителството да контролира аспекти от живота, както се харесва на самия Кейнс. Той очертава три основни арени, на които ролята на правителството е жизненоважна:
• Първо: „обмислен контрол на валутата и кредита от централна институция“ – убеждението, което поставя началото на днешните централни банки.
• Второ (свързано с предишното): Кейнс вярва, че ролята на правителството е да решава „мащабите, в които е желателно обществото като цяло да спестява; мащабите, в които тези спестявания трябва да отиват в чужбина под формата на чуждестранни инвестиции, и дали съществуващата организация на пазара на инвестиции разпределя спестяванията по най-продуктивните национални канали. Не мисля, че тези въпроси трябва да бъдат оставяни изцяло на шансовете на частните преценки и частните печалби, както е понастоящем“.
• И накрая: Кейнс вярва, че задача на правителството е да разработи „обмислена национална политика относно каква големина на населението ще е най-удачна – по-малка, по-голяма или същата като съществуващата. След като установим тази политика, трябва да я приведем в действие. По-късно може да дойде време, когато обществото като цяло ще трябва да се замисли и за присъщото качество, не само за бройката на бъдещите си членове“.[133]
С други думи, масово поддържаното от всички централни банкери кейнсианско разбиране за държавата, от което произлизат днешните доктрини за централните банки и което дава облик на повечето учебници по икономика по целия свят, идва от човек, който иска правителствено управление на две важни области от живота. Първо, контрол над парите, кредитирането, спестяването и инвестиционните решения. Това означава тоталитарна централизация на разпределянето на капитал и ликвидиране на индивидуалната предприемчивост, с което индивидите започват изцяло да зависят от правителството, за да оцелеят. И второ, контрол над количеството и качеството на населението, което е евгеника. За разлика от социалистите, които твърдят, че искат такова ниво на контрол над индивидите, за да увеличат свободата им в дългосрочен план, целта на Кейнс е да разработи величествена визия за обществото според собствените си представи. Докато социалистите поне от чувство за приличие заявяват, че искат да поробят човека в името на неговото собствено добро, за да го освободят в бъдеще, Кейнс настоява за заробване от правителството заради самата идея, като крайна цел. Това може би ще обясни защо Мъри Ротбард пише: „У Маркс има само едно хубаво нещо – поне не е кейнсианец“.[134]
Подобни идеи може и да са привлекателни за идеалисти фантазьори, които си въобразяват, че всичко това ще доведе само до положителни резултати. В реалността обаче те водят до разрушаване на пазарните механизми, нужни за осъществяване на икономическото производство. При такава система парите престават да функционират като информационна система за производството и се превръщат в програма за лоялност към правителството.