Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Университетите са друг добър пример – студентите плащат все по-големи такси, за да бъдат приети да учат при професори, които отделят много малко време и усилия за преподаване и основно – за писане на нечетими изследвания, които да им донесат правителствени грантове и изкачване по академичната стълба. В условията на свободен пазар преподавателите трябва да допринасят със стойност, като преподават или пишат неща, които хората наистина четат и които са полезни за тях. Средната академична статия обаче рядко се чете от когото и да било, освен от малък кръг колеги от всяка специалност, които взаимно одобряват грантовете си и налагат стандартно групово мислене и политически мотивирани заключения, маскирани като академична строгост.

Най-популярният и влиятелен учебник по икономика на следвоенния период е написан от нобеловия лауреат Пол Самюелсън. В Четвърта глава видяхме как Самюелсън предсказва, че краят на Втората световна война ще предизвика най-голямата рецесия в световната история, но следва един от периодите с най-бурен растеж в историята на Съединените щати. Става по-хубаво – Самюелсън пише най-популярния учебник по икономика след войната – „Икономика. Въвеждащ анализ“, който се продава в милионни тиражи в продължение на шест десетилетия.[138] Леви и Пиърт[139] изследват различни версии на учебника на Самюелсън и откриват, че той отново и отново представя съветския икономически модел като по-добре водещ към икономически растеж. В четвъртото издание, от 1961 г., предсказва, че икономиката на Съветския съюз ще задмине тази на Съединените щати някъде между 1984 и 1997 г. Тези прогнози за Съветския съюз, който изпреварва Съединените щати, продължават да се правят с нарастваща увереност до единайсетото издание от 1980 г. Променят се само оценките за времето, когато това ще се случи. В тринайсетото издание, от 1989 г., което попада на бюрата на университетските студенти, когато Съветският съюз започва да се разпада, Самюелсън и тогавашният му съавтор Уилям Нордхаус пишат: „Съветската икономика е доказателство, че обратно на убедеността на много критици преди това, една социалистическа командна икономика може да функционира и дори да процъфтява“.[140] И това не се ограничава само до един учебник – както показват Леви и Пиърт, подобни прозрения се срещат в множество издания на може би втория по популярност учебник по икономика – „Икономика. Принципи, политика и проблеми“ на Макконъл (McConnell, Economics: Principles, Policies and Problems), както и в още няколко учебника. Всички студенти, изучавали икономика в следвоенния период по американска програма (това са мнозинството студенти по света), са научили, че съветският модел е по-ефективният начин за организиране на икономическата дейност. Дори след колапса и пълния провал на Съветския съюз, същите учебници продължават да се използват в същите университети, като от по-новите издания са махнати грандиозните прокламации за съветския успех, без да се подлагат на съмнение методологичните инструменти и цялостният мироглед, който се съдържа в тях. Как така продължават да се използват подобни откровено неверни учебници? Как така кейнсианските възгледи, жестоко и непоправимо опровергани от реалността през последните седем десетилетия – от бума след Втората световна война, през стагфлацията от седемдесетте, до колапса на Съветския съюз – продължават да се преподават в университетите? Доайенът на кейнсианските икономисти Пол Кругман пише как извънземно нашествие би се отразило отлично на икономиката, защото ще принуди правителството да харчи и мобилизира ресурси.[141]