Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Присвояването
В Трета глава стана дума, че всяка стока, придобила монетарен статут, стимулира хората да произвеждат по-големи количества от нея. Пари, които е лесно да бъдат произведени, привличат повече ресурси и човешко време, за да бъдат произведени. Тъй като парите се придобиват не заради собствените си качества, а за да бъдат разменяни срещу други стоки и услуги, важна е тяхната покупателна сила, не абсолютното им количество. Ето защо няма никаква обществена полза от всякакви дейности, които увеличават паричното предлагане. Това е причината на свободния пазар стоката, която получи монетарна роля, да има високо отношение запас – прираст; нарастването на паричната маса е незначително в сравнение със съществуващата наличност. Така се гарантира, че за производството на монетарното средство се отделят възможно най-малко труд и капиталови ресурси. Вместо там, те се насочват към производството на стоки и услуги, чието абсолютно количество, за разлика от това на парите, е от значение. Златото става водещ глобален монетарен стандарт, защото винаги е било сигурно, че новото производство ще е незначителна част от съществуващите запаси, тъй като златодобивът е много несигурен и непечеливш бизнес, поради което в него не са заети много ресурси, отклонени от производството на немонетарни стоки. Според Джон Мейнард Кейнс и Милтън Фридман една от привлекателните черти на бягането от златния стандарт е намаляването на разходите за добив на злато. То ще последва при преминаването към емитирани от правителството книжни пари, чието производство е неизмеримо по-евтино от добива на злато. Те не разбират, че за производството на злато отиват много малко ресурси в сравнение с ресурсите за производството на други стоки, чието предлагане би могло да се раздуе значително по-лесно. Също така силно подценяват реалната цена, която обществото би платило, ако приеме форма на пари, чието предлагане може да бъде увеличавано по волята на властта, която трябва да се съобразява с демократични или защитаващи специални интереси политики. Реалната цена не е в преките разходи за функционирането на печатниците за пари, а в цялата пропусната икономическа активност, поради това че продуктивните ресурси следват новите, емитирани от правителството пари, вместо да се занимават с производство.
Създаването на инфлационен кредит може да се разглежда като обхващащ цялото общество пример за това, което икономистът Джон Кенет Гълбрайт[135] нарича „присвояване“ в книгата си за Голямата депресия. Когато кредитната експанзия от двайсетте лети нагоре, корпорациите са зарити с пари и става много лесно за хората да злоупотребяват с тези пари по най-различни начини. Докато кредитите продължават да текат, жертвите не забелязват и в цялото общество се създава илюзия за повишено благосъстояние, защото едновременно и жертвата, и разбойникът мислят, че притежават парите. Създаването на кредит от централните банки води до неустойчиви възходи, позволяващи финансиране на непечеливши проекти и оставянето им да продължават да консумират ресурси за непродуктивни дейности.
При система със сигурни пари, всеки бизнес, който оцелява, оцелява защото предлага на обществото стойност и получава по-високи доходи от разходите, които влага в производството. Един бизнес е продуктивен, защото превръща суровини на някаква пазарна цена в продукти с по-висока пазарна цена. Всяка фирма, чиито продукти се оценяват по-ниско от вложените в производството им суровини, ще излезе от бизнеса, а ресурсите ѝ ще се освободят, за да бъдат използвани от други, по-продуктивни фирми – икономистът Джоузеф Шумпетер нарича това „съзидателно разрушение“. На свободния пазар не може да съществува печалба без реален риск от загуба и всеки е принуден да заложи кожата си в играта – провалът винаги е възможен и може да струва скъпо. Емитираните от правителството несигурни пари обаче могат да забавят този процес, като поддържат непродуктивните фирми немъртви, нито пък истински живи. Става дума за икономически еквивалент на зомбита или вампири, които смучат ресурси от другите продуктивни фирми, като произвеждат продукти с по-малка стойност от стойността на ресурсите, вложени в производството им. Това създава социална каста, оцеляваща по правила, различни от правилата за всеки друг – хора, които не са заложили кожите си в играта. След като работата им не се подлага на пазарен тест, те са изолирани от последиците от действията си. Тази нова каста е налице във всеки сектор, издържащ се с правителствени пари.