Зазоряване

— Нямам нищо общо с този смукач на живот — казах през зъби.

— Е, има нещо.

Не отговорих. Горещината вече си отиваше. Бях прекалено уморен за да остана ядосан.

— Имаш ли нещо против да остана тук, до теб? — попита тя.

— Предполагам не. И без това смърди.

— Благодаря — каза тя — Това е най-доброто решение, предполагам, след като не мога да пия аспирин.

— Може ли малко по-тихо. Спя.

Тя не отговори, веднага изпадна в мълчание. Заспах след секунди.

Сънувах, че съм наистина жаден. И пред мен имаше голяма чаша вода — студена вода, можеш да видиш капките да се стичат отстрани. Грабнах чашата и отпих голяма глътка, само за да доста бързо разбера, че това не беше вода — беше чиста белина. Изплюх я, разсипвайки я навсякъде, и част от нея мина през носа ми. Изгаряше ме. Носът ми гореше…

Болката в носа ми ме събуди достатъчно, че да си спомня къде бях заспал. Миризмата беше доста противна, имайки предвид, че действително носът ми не беше в къщата. Уф. И беше шумно. Някой се смееше прекалено силно. Познат смях, но той не вървеше с миризмата. Не принадлежеше на нея.

Изпъшках и отворих очи. Небето беше потискащо сиво — беше ден, но нямах идея за точното време. Може би почти залез — беше доста тъмно.

— Време беше — измънка Русокосата от немного далече — Въплъщението в резачка започна малко да омръзва.

Претърколих се и се извих в седнало положение. Тогава разбрах от къде е идвала миризмата. Някой беше пъхнал широка пухена възглавница под лицето ми. Вероятно опитвайки се да бъде мил, предполагам. Освен ако не е била Розали.

Щом лицето ми беше далеч от смърдящите пера, долових и други миризми. Като бекон и канела, смесени с миризма на вампир.

Мигнах, опитвайки се да фокусирам стаята.

Нещата не се бяха променило много, като изключим, че Бела седеше по средата на дивана и системата я нямаше. Русокосата седеше в краката й с глава облегната върху коленете на Бела. Все още ме побиваха тръпки като гледах как небрежно я докосват, въпреки че при сегашните обстоятелства беше доста глупаво. Едуард беше от едната и страна, държейки ръката й. Алис също беше на пода, като Розали. Лицето й сега не беше измъчено. И беше лесно да се види защо — беше намерила друго обезболяващо.

— Хей, Джейк се събужда! — изликува Сет.

Той седеше от другата страна на Бела, ръката му небрежно прехвърлена през рамото й, преливаща чиния с храна в скута му.

Какво, по дяволите?

— Дойде да те търси — каза Едуард, докато се изправях. — И Есме го убеди да остане за закуска.

Сет видя изражението ми и побърза да обясни.

— Да, Джейк. Просто проверявах дали си добре, защото не се преобрази обратно. Лия се притесни. Казах й, че сигурно си заспал като човек, но знаеш каква е. И така, те имаха всичката тази храна и бам — той се обърна към Едуард — човече, ти можеш да готвиш.

— Благодаря ти — измърмори Едуард.

Вдишах бавно, опитвайки се да отключа зъбите си. Не можех да сваля очи от ръката на Сет.