Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Какво ни остава да направим при това положение? — попитах аз.
— Не можем да завързваме връзки с неорганичните същества — отвърна той, — но не можем и да страним от тях. Аз избрах следното решение: да взимам енергията им, но да не се поддавам на влиянието имТТобаГе така нареченето върховно прикриване. То се извършва чрез поддържане на непреклонно намерение за свобода, въпреки че никой магьосник не знае какво всъщност представлява свободата.
— Би ли ми обяснил, дон Хуан, защо магьосниците трябва да взимат енергия тъкмо оттам?
— Защото няма друга енергия, която да е ползотворна за магьосници, а те се нуждаят от невероятно голямо количество, за да извършват свойствените си маневри със събирателната точка.
Припомних на дон Хуан собственото му твърдение за необходимостта от преразпределяне на енергията за целите на сънуването.
— Това е съвсем вярно — каза той. — За да се заемат със сънуването, магьосниците трябва да спестят енергия, определяйки по нов начин своята основна настройка, но този метод помага само в началото, при нагласяне на сънуването. Твърде различно нещо е да летиш в други сфери, да виждаш енергията, да оформяш енергийното си тяло и така нататък. За всички тези маневри магьосниците се нуждаят от огромно количество тъмна, чужда енергия.
— Но как си я набавят от света на неорганичните същества?
— Набавят си я просто като ходят там. Това е наложително за всички магьосници от нашата приемствена линия. Никой от нас обаче не е достатъчно глупав, за да направи онова, което ти си направил. А е така, защото никой от нас няма твоята нагласа.
Дон Хуан ме изпрати да си вървя, за да размишлявам у дома над разкритията му. Имах безброй въпроси, но той не щеше и да чуе за тях.
— Сам можеш да отговориш на всичките си въпроси — каза той, докато ми махаше за довиждане.
10. ПРИКРИВАНЕ ЗА УЛАВЯНЕ НА ПРИКРИВАЧИТЕ
Когато се прибрах у дома, скоро ми стана ясно, че е невъзможно да си отговоря на който и да е от моите въпроси. В действителност не бях в състояние даже да ги формулирам. Това навярно се дължеше на обстоятелството, че за мен границата на второто внимание вече беше започнала да се размива — едно събитие, чието начало беше първата ми среща с Флоринда Грау и Карол Тигз в света на ежедневния живот. Фактът, че те ми бяха напълно непознати, а същевременно толкова близки, че в случай на нужда бих пожертвал живота си заради тях, породи у мен объркване, което ми се отрази безкрайно зле. Запознанството ми с Таиша Абелар бе станало няколко години по-рано и аз тъкмо бях започнал да свиквам със смущаващото чувство, че я познавам по някакъв начин, за който нямам и най-малката представа. Прибавянето на още двама души се оказа твърде много за моя претоварен организъм. Направо се разболях от изтощение и се наложи да потърся помощта на дон Хуан. Отидох в Южно Мексико, в града, където живееше той заедно със сподвижниците си.
Едва бях споменал тревогите си, когато дон Хуан и останалите магьосници от групата му избухнаха в гръмогласен смях. Дон Хуан ми обясни, че те всъщност се смеели не на мен, а на самите себе си. Моите познавателни проблеми им напомнили за затрудненията, които имали те по времето, когато границата на второто внимание се размила за тях — същото, което ставало и с мен в момента. Както каза той, по онова време и тяхното съзнание, подобно на моето, не било подготвено за такова нещо.
— Всеки магьосник минава през тези страдания — продължи дон Хуан. — Съзнанието е безкрайна област за изследвания, както за магьосниците, така и за човека изобщо. Струва си да поемаме всякакви рискове, за да разширим съзнанието, да използваме всякакви средства. Но не бива да забравяш, че то може да бъде разширено само при наличието на здрав дух.
Той отново ми каза, че времето му вече изтичало, затова било необходимо аз да използвам мъдро възможностите си и да усвоя колкото се може повече материал преди неговото заминаване. По-рано, когато слушах такива приказки, винаги изпадах в дълбока депресия. Напоследък обаче бях започнал да се примирябам с наближаващото отпътуване на дон Хуан. Мисълта за това все още ме хвърляше в паника, но вече не ме караше да се чувствам потиснат.
За момента не си казахме нищо повече. На следващия ден аз закарах дон Хуан, по негова молба, до Мексико Сити. Пристигнахме по обед и отидохме направо в Хотел дел Прадо на „Пасео Аламеда“, където обикновено отсядаше дон Хуан при посещенията си в града. Той имаше уговорена среща с адвокат в четири часа следобед същия ден. Тъй като разпрлагахме с много време, тръгнахме да обядваме в кафе „Такуба“ — едно известно заведение в сърцето на търговската част, което се славеше с доброто си меню.